Оценка в IMDB: 6.3/10
Оценка в Rotten Tomatoes: 68%
Оценка Cinema Sistars: 3/7
Когато видях за първи път трейлъра на филма „Бандитките на Оушън“ си казах – „Уау, това непременно трябва да се гледа“ – любими актриси, добра поредица, кражби, готина музика и чувство за хумор – какво може да се обърка? Както се казва – винаги има какво. Избягала от отговорности и тръпнеща в киносалона нямах търпение да започне прожекцията. Час и петдесет минути по-късно се събудих с усещането, че съм пропиляла времето си. Накратко сюжета е следния: Деби Оушън (Сандра Бълок), сестра на Дани Оушън (Джордж Клуни – не, не се появява във филма) излиза от затвора и планира кражба на много ценна огърлица на Картие, заедно се екип от готини дами.
За да не издам нещо от сюжета ще спра дотук и ще се фокусирам върху впечатленията, които остави у мен този филм. Матрицата на сценария наподобява тази на предходните филми от поредицата: екип от специалисти (измамник, хакер, крадец и тн.), план за кражба и леки изненади във хода на действията, всичко това е подправено с чувство за хумор и разчупен начин на заснемане. Дотук всичко добре, ако в настоящият филм повечето от нещата не бяха просто опит да наподобят тези успешно утвърдени похвати.
Не може да се отрече, че са събрали страхотен екип. Да, дори Риана, в ролята й на хакер-растафар, не е зле. Списъкът е чудесен: прекрасната Сандра Бълок, елегантната Кейт Бланшет, ексцентричната Хелена Бонъм Картър, непринудената Ан Хатауей и интригуващата Сара Паусън. Наистина поздравления за кастинга, който определено привлече зрителите към големия екран. Супер имена, но без химия помежду им. За разлика от филма „Бандата на Оушън“ (2001), чийто актьорски състав действа като една добре смазана машина, осемте дами все едно играеха сами за себе си. Нещо повече, докато в първия филм от поредицата ролите в екипа бяха ясни и всеки беше специален с дадено умение, при Бандитките нещата не са така прости. Имаме главен крадец и неговия най-добър приятел плюс хакер, фалшификатор на бижута и джебчийка, докато следващите 3 дами са изсмукани от пръстите – Сара Паусън не е много ясно по какво е спец; Хелена Бонъм Картър е просто дизайнер, а Ан Хатауей e отегчена богаташка без особени умения. Появяват се и стари познайници от поредицата, някои от които имат за цел да свършат по-техничната работа (явно няма жени, които могат да го направят).
Най-голямото разочарование обаче беше посредствения сценарий, който с нищо не подпомага възпламеняването на екранната искра между актрисите – персонажите не бяха изградени като хората, диалозите куцаха, цялостната идея беше слаба. На места направо ми се доспиваше. Студено, вдървено и не на място поведение, все едно самите актриси се отегчаваха от героините си. Разбира се, в сюжета намира място и пословичната женска злоба и отмъстителност към по-силния пол. Уау! Колко оригинално!?! Във филма от 2001 г. Дани Оушън също отмъщаваше, но с финес и беше въпрос на чест, елегантно изпълнено престъпление, докато в настоящия филм е мечешката. Малко разочароващо предвид, че главният сценарист – Гари Рос, е работил върху филми като „Голям“ и „Игрите на глада“.
За саундтрака нямам забележки, има някои доста приятни парчета – леко джаз, леко ретро, леко френска меланхолия, хубав е! Заради него, актрисите и някои добри попадения в сценария (които ще оставя сами да видите), личната ми оценка е 3 от 7. На въпроса – „8 доближава ли се до 11?“, моят отговор е „Вяло и незадоволително“. Ако искат да направят продължение трябва да си дадат сметка за пропуските и доста да наблегнат над персонажите. Който търси развлекателен сюжет в летните горещини, може да го пробва.