Оценка в IMDB: 7.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 80%

Оценка Cinema Sistars: 6/7

                Песните на АББА изгряха отново в дългоочакваното продължение на хитовия мюзикъл Мамма Миа (2008). Десет години по-късно първокласният актьорски състав е същият, все така откачен, пеещ и танцуващ, а компания му правят някои нови попълнения, сред които Шер, Анди Гарсия, Лили Джеймс и др. Отново сме в Гърция (технически погледнато в Хърватия, защото там е сниман филма), но е изминало известно време. Дона (Мерил Стрийп) е починала, а дъщеря й Софи (Аманда Сейфрид) сбъдва мечтата й и открива хотел на острова. В мюзикъла се преплита миналото на Дона: как пристига в Гърция, как се запознава с тримата бащи на дъщеря си и настоящото – Софи, която все още страда от смъртта на майка си и се опитва да сбъдне мечтата й за хотел. Режисьорът е друг – Ол Паркър (познат на зрителя от „Най-екзотичният хотел „Мариголд“), но се придържа към стила на първия филм: пищни танцови сцени, ярки и наситени цветове, преплитане на кадри – минало и настояще. Един от главните сценаристи е същия като на първия филм, самата авторка на книгата Мамма Миа, вдъхновила едноименния мюзикъл – Катрин Джонсън.

Рядкост е продължение да се доближи до успеха на първия филм, но в случая всички съставки са на лице! Забъркан е нов музикален коктейл, който е приятен за млади и стари, за фенове на АББА, за бъдещи фенове, въобще за хора, които имат отношение към музиката или са любители на този жанр. Личи си, че старият актьорски състав се чувства вече по-комфортно в добре познатите си роли. След бурните критики към първия филм, в настоящия триото бащи почти не пее или танцува, въпреки че за мен имаше чар във фалшивите им музикални изяви преди 10 години. Има страхотни забавни сцени, диалози и импровизации, една от които накара всички зрители в киносалона да избухнат в смях. Ще издам само, че въпросната сцена е с Колин Фърт и Стелан Скарсгард, почти на 100% е била изиграна на момента и няма как да ви остави равнодушни.

Колкото до новите попълнения, които играят младите версии на главните герои – тук можеше да се очаква повече. Дамите са супер. Лили Джеймс влиза в обувките на Дона с лекота и пее много хубаво, а Джесика Кийнън (младата Таня) е пълно копие на Кристин Барански и като визия, и като игра. Младите образи на тримата бащи обаче не покриват толкова добре високата летва поставена от Фърт (Хари), Скарсгард (Бил) и Броснън (Сам). Хю Скийнър (младия Хари) много иска да наподоби жестовете и сценичното поведение на Фърт, а Джош Дилън (младия Бил) се раздава в танците и именно тук е проблема. Има голяма разлика между техните бродуейски танци и тези на другите актьори, което по някакъв начин дразни. Джереми Ървайн (младия Сам) играе добре, но сякаш и той не се чувства комфортно в ролята си. Екранното присъствие на Шер не е продължително, но гласът и е перфектен както винаги. Самата тя се е вдъхновила и е казала, че ще запише албум с кавъри на АББА. Нейна е и заслугата да се любуваме на Анди Гарсия във филма, защото тя го е избрала за ролята на изкусителния Фернандо Сиенфуегос. Има и леки технически грешки като факта, че годините във филма не си пасват особено. Младостта на Дона е сякаш през 70-те години, когато и ражда Софи, което би означало че в настоящото дъщеря й е около 40 годишна, но това не е така.

Филмът не може да се гледа без песните да докоснат аудиторията пред големия екран. Някои от златните хитове на АББА са по-познати на зрителя, от други, които са в плейлистата на заклетите фенове на групата. Има нови кавъри на песни, които са били част от саундтрака на първия филм като: „Mamma Mia“ (разбира се), „Dancing Queen“, „I Have A Dream“, „The Name Of The Game“  и „Super Trouper“. По повод песните имаше разгорещен дебат относно промяната на част от текста на някои от парчетата от самите АББА, с което се цели да бъдат повече в крак с времето, по-толерантни и въобще по-модерно звучащи (не знам как текст на АББА може да е обиден за някого, но явно има хора четящи между редовете). Конкретно става дума за „The Name Of The Game“ и „When I Kissed The Teacher“. По-значителна е промяната на текста в „When I Kissed The Teacher“, където е сменен полът на учителя – в оригинала е мъж, докато в новата версия – жена (просто, защото така е модерно). Бих искала обаче да обърна внимание на друга промяна в текстовете на парчета, направена отново от членовете на групата, която дори подобрява оригиналите и пасва напълно на сюжета на филма, който засяга очакването на дете както от Дона, така и от Софи (самата Аманда приема ролята ден след раждането на дъщеря си, което предвид тези песни надали е случайно). Става дума за песните „I’ve Been Waiting For You“ и „My Love, My Life“. В изпълненията на актрисите има нежност, която докосва зрителите и не може да ги остави равнодушни.

Прекрасна музика, великолепни актьори, едно достойно продължение, което силно препоръчвам в летните жеги. На въпроса „Хареса ли ми повторната среща?“ – отговорът е с две ръце „Да!“. Лична оценка 6 от 7.