Смелост, себеотрицание, битки, експлозии, кръв и сълзи, братска любов и черно чувство за хумор са само част от елементите, които ни привличат, когато видим постер на най-новия филм на военна тематика. Но кои всъщност са „военните филми“ и откъде тръгва този жанр?

Всяка държава има своя поглед и своя колекция от заглавия, които съживяват на големия екран нейната история. „Александър Невски“ (1938), „Иваново детство“ (1962), „На бой отиват само старците“ (1973) и „Девета рота“ (2005) са само малка част от богатата военна история на руското кино. Китай пресъздава теми като Китайската гражданска война, Корейската война, Китайско-японската война и т.нар., а сред заглавията се открояват ленти като: „Осемстотин герои/The Eight Hundred Heroes“ (1975), „Вечерната камбана/Evening Bell“ (1988) и „Събрание/Assembly“ (2007). Най-широко разпространени си остават холивудските филми на военна тематика, които заливат филмовия пазар и запечатват в съзнанието образи като полк. Уолтър Е. Курц от „Апокалипсис сега“, 1979 или като Ейдриън Кронауер „Добро утро, Виетнам“, 1987.

Може ли да смятаме за военни филми тези, чието действие се развива на фона на дадена война („Отнесени от вихъра“) или които описват биографията на дадена личност, повлияна от войната („Роден на четвърти юли“)? Задължителен елемент ли са баталните сцени, придвижването на войските или наличието на реални исторически личности и факти? Има куп въпроси свързани с този жанр и няма еднозначен отговор. За да се очертаят границите трябва първо да се направи разлика между документалните филми и художествените, тъй като първоначално този жанр започва с кинопрегледите от началото на ХХ в. Ако сме рестриктивни терминът „военни филм“ може да се сведе само до заглавия, които разказват измислена или реална история, която се е случила по време на действителна война. Основният сюжет би трябвало да е съсредоточен върху планирането, военните действия, биографиите на войниците и от време на време чрез ретроспекция да се дава по-обща картина на живота на бойците. По този начин обаче изключваме една голяма част от филмите, които имат отношение към войната, към нейните причини и последици, като цяло – към посланията, които кино творците отправят към публиката. Този подход оставя настрана филми, чиито център са военните тренировъчни лагери, биографиите, които не съдържат батални сцени или ленти, при които войната е контекст.

За да се избегне обаче потъване в дебрите на историческите и военни филми и за да не се губи фокусът на отделните жанрове, обикновено към „военния филм“ се подхожда чрез по-ограничаващия модел. По този начин се изчиства термина и той се концентрира върху морски, въздушни или полеви войни, бойни действия, истории за бягства, разкази за оцеляване и примери за приятелства и предателства. Това, разбира се, не изключва моралната страна или социалния ефект, който тези войни предизвикват. Просто акцентът пада върху ограничен отрязък от време – военно-временния и върху същинските преживявания на участниците в конфликта. Има два подхода за категоризиране на „военните филми“: хронологичен (филми преди Първата световна война, военно-временни ленти и тн.) или тематичен (филми за Втората световна война, за Войната във Виетнам и тн.). Палитрата на под-жанровете е доста богата: анти-военни филми (Пълно бойно снаряжение/ Full Metal Jacket, Коса/ Hair), биографични (Смело сърце/ Braveheart, Слава/ Glory), пародии (Тропическа буря/ Tropic Thunder, Смотаняци 2/ Hot Shots 2), там може да отнесем дори гореспоменатите филми, които са по-нестандартни и се концентрират върху влиянието на войната върху живота на хората (Студената планина/ Cold Mountain) или използват историческите събития за фон (Списъкът на Шиндлер/ Schindler’s List, Животът е прекрасен/ Life is Beautiful).

Когато обаче говорим за „военни филми“ не трябва да се заблуждаваме, че те могат да бъдат безпристрастни, все пак става дума за художествени заглавия, а не за документалистика. Още от 1898 г. започват да се появяват първите заглавия в този жанр в Холивуд с филми като „Разкъсване на испанския флаг/Tearing Down the Spanish Flag“ (1898), „Боен вик за мир/The Battle Cry of Peace“ (1915) и анимационният „Потъването на Лузитания/The Sinking of the Lusitania“ (1918). Това са ранни заглавия, които реконструират дадени събития или дават анти-утопични представи какво би могло да се случи. Всъщност Холивуд разбира колко ценен и комерсиален може да бъде този жанр през 1915 г. с появата на филма „Раждането на една нация/The Birth of a Nation“. Фокусът пада върху историята на две семейства от Севера и Юга, като лентата съдържа полу-документални, панорамни бойни сцени от времето на Американската гражданска война. Дотогава кинотворците са избягвали да снимат подобни филми, заради високата им цена – представете си за какви суми става дума, когато трябва да пресъздадеш дори само една битка (статисти, униформи, оръжия, коне и тн.).

Може да се каже, че по-голямата част от „военните филми“ са пропагандни. Това важи за всички страни, не само за Холивуд. В годините преди Войната във Виетнам, американските заглавия са пълни с патриотизъм като „Сержант Йорк/ Sergeant York“ (1941). Виетнам променя тази тенденция. За това особено спомагат филмите по действителен случай и под-жанра „анти-военни филми“, които показват безсмислеността на войната или ужасните последици от военните конфликти. Ленти като На Западния фронт нищо ново/ All Quiet on the Western Front“ (1930), „Военнополева болница/ MASH“ (1970) и „Параграф 22/ Catch-22“(1970), „Апокалипсис сега/ Apocalypse Now“ (1979) и „Взвод/Platoon (1986). И все пак и днес продължава да се правят комерсиални патриотични филми в духа на „Пърл Харбър/ Pearl Harbor“, (2001) или да се създават герои като Рамбо, който отива на която и да е точка по света и разбива седем с един удар.

Какъвто и анализ да се прави на този жанр, едно е ясно – той е интересен и винаги ще привлича публиката. Истории за доблест и силен дух, мащабни батални сцени, които особено с напредъка на технологиите те карат да се почувстваш като пряк участник в действията и съживяване на исторически моменти – колкото и да се правят, все ще ги гледаме. Та, в крайна сметка, какво е то холивудски военен филм? Ето ги основните стъпки:

1. За основа – избираме си война, най-често Гражданската, Втората световна война или Войната във Виетнам;
2. Добавяме известни актьори за разкош като Том Ханс, Кърк Дъглас или Марлон Брандо;
3. Избираме си популярен режисьор като Спилбърг, Копола или Кубрик;
4. Гледаме фонът и цветовете да са мрачни и най-често потискащи – черно, зелено, сиво, въобще да има тягостна атмосфера;
5. Ако има голяма доза себеотрицание или патриотизъм ще е перфектно;
6. Сценаристите се постарават да създадат фраза, която след това зрителите да преповтарят през годините като: „Обичам миризмата на напалм рано сутрин.“ (Апокалипсис сега);
7. Даваш колкото се може средства за ефекти и масовка;
8. Вплиташ кратка лична история, било за приятелство, любима или семейство, който изкусно втъкаваш в сюжета;
9. Не на последно място щипка чувство за хумор и сарказъм, защото само така човек може да оцелее сред ужасите, на които става свидетел.