Венъм/ Venom (2018) или какво направи Харди?


 

Оценка в IMDB: 7

Оценка в Rotten Tomatoes: 30% (критика) vs. 88% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

 

Филмът „Венъм“ изправи критика и зрители един срещу друг. Първите го хулят, вторите – го обичат. Реших да отида и да проверя лично към коя от двете групи ще се присъединя. Обичам комикси, анимации, сериали и филми по тях, така че седнах в киносалона с приятни очаквания за следващите 2 часа. След финалните надписи (определено ги изчакайте, като всеки филм на Марвъл има подсказка за следващия проект, а и са направени красиво) излязох от залата с простичкото чувство „хареса ми“, но едновременно с това имах усещането „нещо не беше както трябва“.

„Венъм“ разказва историята на един от злодеите в Марвъл Вселената, противник на Човека-паяк. Той е извънземно, което, за да оцелее на нашата планета, се нуждае от приемно тяло , с което да си пасне. Открива го в лицето на Еди Брок (Том Харди). В анимационния сериал това е червенокосият досаден журналист дето не може да се докопа до готини снимки на Спайдърмен. Сюжетът на игралния филм разказва за това как Венъм и Еди Брок се срещат за първи път, сливат се и така стартира тяхната симбиоза. В историята са намесени приятелката на Брок, която е адвокат – Ан (Мишел Уилямс) и един фармацевтичен/космичен/техничен и тн. милиардер – Дрейк, който прави експерименти с хора, лекарства и симбиотици (т.нар. извънземни). До някаква степен може да се направи и сравнение с един зъл Иън Мъск. За разлика от анимацията, тук Брок е доста по-достоен човек с ценности, който е разследващ журналист готов дори да жертва кариерата си в името на това да изобличава „лошите“.

Визуално филмът е хубав, с изключение на началото. При започването на историята, не знам как точно са снимали, но камерата се мести така, че се размиват сцените и малко те заболява главата. Това, за щастие, изчезва след 10-тата минута. Актьорският състав е малък, както беше в първия Дедпул, но няма особена химия между героите, конкретно между Брок и Ан, които са в центъра на „романтичната“ история, която е вплетена в сюжета. Такива страхотни актьори, а нула химия.

И отново ще направя сравнение с Дедпул – чувството за хумор във „Венъм“ е доста посредствено. А определено не очаквах това. Все пак героите в двата филма си приличат по някакъв начин – „злодеи“, но с ценности, които въпреки пиперливия си език застават на страната на „доброто“. Докато Дедпул ни разсмива на почти всяка реплика, Венъм е доста мрънкащ и ни поднася шеги тип „чук, чук кой е?“. Към опитите на Харди за комичност има сцени, които мноого, ама много напомнят за изпълненията на Джим Кери в „Маската“ – лицеви изражения, един момент със съседите в сградата, епизод в ресторант и тн. Който е гледал филма или детското може да се сети.

Като оставим тези аналогии настрана, основният ми проблем с филма е самият Харди. Не ме разбирайте погрешно бих гледала Том на голям, малък или какъвто и да е екран, нооо Венъм просто не е неговата роля. Той е и продуцент на филма, така че явно му е харесала както ролята, така и историята, но не знам защо като е застанал пред камерата не е успял да се превъплъти в героя. За да бъда по-мека, изпълнението му леко куца. Има други герои, които имат страхотно сливане с персонажите – Тони Старк и Робърт Дауни Джуниър, Лоугън и Хю Джакмън, Райън Рейнолдс и Дедпул и така мога да изброявам още доста, но няма да сложа в редиците Харди и Венъм, както не мога да добавя Тоби Магуайър и Човека паяк (направо е нелеп).

Типично за екшън по комикс има доста сцени със специални ефекти, гонитби, тайни лаборатории и в целия този сценарий има опит да се вкара възможно най-много чувство за хумор. Сред критиците и троловете в нета имаше доста забележки за ефектите, които, признавам, не разбирам. Когато гледам екшън сцена аз не следя колко е реалистична, дали колата/мотора наистина може да направи това или дали са правилно изпълнени бойните хватки (и тук имам изключение от правилото една сцена с Брус Уилис в четвъртия Умирай трудно, но това е друга тема). Когато гледам подобни сцени аз се наслаждавам на пукотевиците, гонитбите и боя, без да развивам съчинения-разсъждения, защото подобни моменти трябва да са удоволствие за феновете на екшън-жанра и човек не трябва да мисли задълбочено за това. Ако се замисли, то значи режисьорът, сценографът и специалистите по ефекти не са си свършили работата. В случая с „Венъм“ нямах подобни усещания, не ми беше досадно и чисто и прости ми хареса. Режисьор на филма е Рубан Флешър, който е зад камерата и на „Зомбиленд“, който също не беше никак лош. Моментите, когато Харди се превъплъщаваше във Венъм бяха визуално красиви.

Лично за мен имаше проблем със самия сюжет. В екипът на сценаристите е Скот Розенбърг (Да изчезнеш за 60 секунди – личи си в преследването с коли), Джеф Пинкнер (Тъмната кула) и за мен нестандартната нотка – Кели Марсел (50 нюанса сиво), чиято работа ми е трудно да открия, тъй като моментите между Брок и Ан са наистина досадни. Мен лично ме издразни липсата на логика в началото, т.нар момент trigger, който задвижва действието. Не ми беше убедителен.

 

Когато тегля чертата виждам един типичен екшън по комикс, който визуално беше много хубав и приятен. Това, което не получих като зрител, беше превъплъщението на главния герой, химията между него и останалите и нотката на „различност“ в сюжета или образите. За мое съжаление, слагам „Венъм“ в редиците на филми като Човека-паяк – хубави и си заслужават само ако ги гледаш на голям екран. Не мога да го зачисля към новаторски подход към жанра – както е за мен „Дедпул“. Във време, когато ефектите се постигат лесно, трябва малко повече да се работи и по самите сценарии. А и докога „злодеите“ ще имат отделни филми за себе си и ще стават добряци? Харесваме ги именно защото са „лоши“!

Та, какво направи Харди? – Той сътвори стандартен екшън и не ни изненада. Оценката ми е 4/7, защото за феновете на жанра става, без да имат високи очаквания. 😊

 

Едно мнение за “Венъм/ Venom (2018) или какво направи Харди?

Коментари са забранени.