Сезони: 2016-продължава

Оценка IMDB: 8.9/10

Оценка в Rotten Tomatoes: 95%

Оценка CinemaSistars: 7/7

Драма, фентъзи, хорър

Кой не обича истории, в които децата са изложени на опасности, които уж не са по-силите им, а се оказва, че именно те притежават чистотата и куража да ги преборят. Хари замахва с вълшебната си пръчица, Пърси Джаксън открива силите си, малката Луси преминава през вратите на гардероба и се оказва в нов и непознат свят. Един от авторите, който е майстор на това да поставя деца в странни, трудни, а понякога и зловещи ситуации е Стивън Кинг и именно неговите истории са вдъхновение за сериала на Нетфликс – Stranger Things. Сериалът е коктейл от Кинг атмосфера, хорър напрежение, научно-фантастични моменти и всичко това е в духа на 80-те.

Децата са в центъра на историята, двигатели на действието и отговора на това как да се справиш със „странните неща“, който се случват в малкото градче. Това не означава, че възрастните са само периферия и тяхното присъствие просто се отчита в определени сцени. Напротив, има три персонажа, които се открояват и които имат централна роля в сюжета и ако ги отнесем към страшните приказки за лека нощ, това са – майката, добрият ловец и големият лош вълк. Както феновете, критиците и IMDB са отчели има изключително много културни препратки както към известни сцени от филми (Ловци на духове, Пришелецът, Дяволчетата и тн.), така и към света на Кинг (То, Трупът, Сиянието, Кери). Сериите са глави от книга, стил „То“, групата момчета напомня тази от „Дяволчетата“, има „чудовище“, което прилича на „Пришелецът“ – и така може да се изброява дълго време. Познати техники и сюжети в оригинален сюжет и да, това е напълно възможно.

Близнаците Дъфър (Wayward Pines), които са създатели на сериала са се справили превъзходно, създавайки една необикновена атмосфера в едно типично американско градче, превръщайки едни нормални деца и тийнейджъри в герои на зловеща приказка. Мракът, заглушената светлина и тъмните краски преобладават, музиката е типично електронна за видеогрите в началото на 80-те, но е допълнена от любими хитове на Тото, Clash и Jefferson Airplane. И като казах Clash – „Should I stay or should I go“ е песен с централно значение в първи сезон, чийто припев много точно описва ситуацията, в която се намира един от героите.

Действието започва в една есенна вечер в градчето Хоукинс, щата Индиана, а годината е 1983. Група момчета – Майк, Дъстин, Лукас и Уил играят вече над 10 часа на D&D (Dungeons and Dragons – супер любима ролева игра, в която единият е разказвач и създава света и приключението, които останалите играчи разиграват представяйки си, че са определени герои с физически или магически сили). Часът е след 22 и приятелите се разотиват по къщите си. На връщане към дома, един от тях – Уил (героят му в играта е магьосникът, вероятно неслучайно) e преследван от Нещо, мрак и мигащи светлини, пространството се изкривява и Уил изчезва. Това е завръзката на историята.

Заиграването с електричеството, промяната в звуците от тихо към силно и обратно, както и нагнетяващото усещане, че нещо стои точно зад гърба ти са характерни за сериала. На следващия ден майка му – Джойс (Уинона Райдър) и брат му Джонатан (Чарли Хийтън) разбират, че Уил го няма (тук малко не ми се върза как може дори при нощни смени и работа да не разбереш, че детето не е спало у дома, но това е отделен въпрос). На сцената се появява нов персонаж – шериф Джим Хопър (Дейвид Харбър). Типично за малките и скучни населени места, създателите на сериала го въвеждат като отегчен, алкохолизиран блюстител на реда, който отива за поредния си изпълнен с липса на вълнение работен ден, като всичко това се променя, когато Джойс му съобщава за случилото се. Различното в градчето е, че там се намира и секретна лаборатория, в който работи тайна организация и от която е избягало едно малко момиче с телепатични и телекинетични способности, което не познава друго име освен номера си – 11. Сериалът се разгръща върху няколко вида разследвания – това на майката, на полицая, на приятелите на Уил и на брат му, като независими едни от други, всички усещат, че има „Нещо странно“ в цялата работа.

Сериалът е наистина добър и да се търсят кусурите му е като да се търси под вола теле. Визия, ефекти, актьорска игра, сюжет – всичко е добре изпипано, интересно и удоволствие за зрителите, дори те да не са любители на хорър жанра, защото злото е загатнато по деликатен начин стил Хичкок, „Челюсти“ и тн. – знаеш че е там, но почти не го виждаш. Деца и възрастни актьори играят прекрасно и напълно правдоподобно! Самите образи не са напълно типични – майката, макар и покрусена, винаги намира сили да продължи и да се изправя срещу злото; полицаят не е глупав или наивен, а напротив – находчив, внимателен в работата си, изключително способен и даже на моменти си казваш – уау колко логично реагира, а не както по принцип.

Изгледах първи сезон и за мен е топ – 7 от 7. Продължавам напред, защото ми харесва леката тръпка, интересът ми е запазен на 100% и нямам търпение да видя пътя, по който ще поемат вече познатите ми герои.