Оценка в IMDB: 6.1

Оценка в Rotten Tomatoes: 53% (критика) vs. 55% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

Този филм вече се завъртя по родните кина и отнесе негативите както на критиката, така и на публиката и се чудя защо. Самата аз го гледах два пъти, не защото е феноменален, а заради четири невероятни дами, чиято енергия, струяща от екрана е заразителна. Малко ме обърква нелепия превод на българското издание, но това не е за първи път. Вероятно е маркетингова стратегия да обвържат филма с „въпросната книга за възрастни“ с надеждата да съберат повече зрители.

Сюжетът се завърта около четири приятелки от младини: Даян (Даян Кийтън – Кръстникът), Вивиан (Джейн Фонда – Кейт Балу), Шарън (Кандис Бърган – Мърфи Браун) и Каръл (Мари Стийнбърган – Завръщане в бъдещето 3). Коя със семейство, коя с кариера, коя омъжена, коя търсеща любовта, въобще четири различни съдби обединени от дългогодишно приятелство и един читателски клуб. Завръзката е изборът на нова книга – „Петдесет нюанса сиво“, която сякаш провокира промени в живота на героините, а дали не е просто съвпадение и не е назрял моментът животите им да се преобразят. Във филма участват още Анди Гарсия (Кръстникът 3), Крейг Нелсън (Камъкът на раздора), Дон Джонсън (Маями Вайс) и Ричард Драйфус (Челюсти). Продуцент, режисьор (дебют) и сценарист е Бил Холдърман (The Old Man & the Gun).

Филмът е типична романтична комедия, за големи обрати не може да се говори, даже сценарият е предсказуем. Критиките валят от всички страни – прекалено е сантиментален, няма да се превърне в романтична класика, можеше да е по-добър и тн. Оценките се ограничават само с негативното. Доколкото мога ще се опитам да насоча вниманието към положителни страни на филма.

Четирите водещи актриси могат да направят диамант от дори най-боклучавия сценарий. Те имат енергия, опит, чар и страхотен дух. Изглеждат прекрасно за възрастта си, а Джейн Фонда – направо зашеметяващо! От тяхната уста, дори типичните шеги излизат по-забавни отколкото са. Партньорите им в това начинание, не им отстъпват, но са леко засенчени от силното присъствие на въпросните дами, може би с изключение на Анди Гарсия. Начинът по който флиртуват, движат се, смеят се, притесняват се – всичко е направено с финес и очарова аудиторията. Да гледаш как Джейн Фонда флиртува с бивша изгора или как Кандис Бърган се самоиронизира е страшно забавно.

По повод критиките за баналния сценарий, не съм напълно съгласна. Има свежи моменти и готини лафове. Мачовският чар на Анди Гарсия и свалките му са много готини, „бягството“ на Даян, както и някои от ситуации, в които попадат героините, също. Има и романтични моменти, които дори пре-подсладени, пак са приятни за гледане, подсилени от готина музика. Засегнати са теми като възрастта, любовта, приятелството, съжителството, отношението деца-родители и др. Те не са поднесени по иновативен начин, но са поставени като проблеми и тяхната развръзка е положителна.

Присъствието на книгата „Петдесет нюанса сиво“ не е натрапчиво. Да, то е центъра около, който се завърта сюжета и има леки сексуални закачки, но нищо повече. Не се стига до задълбочен анализ на това произведение. Книгата е провокацията, trigger-а, повода за отключване на събитията. Може би защото понякога животът започва да тече в едно русло, от което сякаш няма измъкване и трябва външно побутване, което да накара водата да забълбука, което да промени течението. Това може да е срещата с някого (Елза и Фред), или екзотично пътешествие (Невероятният „Мариголд Хотел“), а защо не – един бестселър, без определени литературни качества, но достатъчно скандален да те провокира да действаш. Романът събужда героините и им напомня, че не са толкова стари, че никога не е късно за промяна, че животът продължава и трябва да се изживее пълноценно.

Никога няма да ми омръзне да гледам Даян, Джейн, Кандис и Мари на кино или у дома пред телевизора. Те са от поколението, което има класа. На въпроса – колко са яки? Отговорът е лесен – много! Ама наистина! Като стил филмът напомня за „Литературния клуб на Джейн Остин“, затова и оценката ми е 4 от 7. Това е хубава, качествена, приятно заснета лента със страхотен актьорски състав и игра. Не е класика, но не е и губене на време. Ако някой търси нещо леко и свежо за гледане, това заглавие е приятен начин за прекарване на час и половина от дъждовния следобед.