Оценка в IMDB: 7.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 83% (критика) vs. 85% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Райън Рейнолдс отново ни скри шапката с това продължение за любимото лошо момче, което не може да бъде наранено, носи червено-черен костюм и има абсолютно идиотско чувство за хумор! През 2016 г. комикс филмите достигнаха ново ниво, благодарение на първия Дедпул. Той ни показа, че не са задължителни толкова ефектите, огромния супер звезден състав, въобще цялата патаклама, а един филм по комикс може да разбие всички представи и класации само с оригинален сценарий, убийствено чувство за хумор и идеалния актьор за точната роля.

Всеки фен на първия филм или на комиксите въобще ще ви каже, че продължението не е чак толкова добро като първото изживяване. Това е така, но в никакъв случай не означава, че Дедпул 2 не е страхотен, интересен и на много добро ниво. На Св. Валентин/ Трифон Зарезан 2016 (кой както празнува, аз и двете) отидох на прожекцията на Дедпул 1 и започнах да се смея още на заглавните надписи, когато под съпровода на Джус Нютън „Angel in the Morning“ по един невероятно оригинален начин бяха описани всички роли във филма – от актьорските до режисьорската. Този похват присъства и във втория филм, разбира се. И пак е супер яко!

(Source: Tunefind.com)

Един лек минус, според мен, е цялостния сюжет на продължението. Този път Дедпул (Райън Рейнолдс) иска да спаси едно младо момче мутант – Файърфист (Джулиън Денисън) от неприятности и от преследващият го киборг от бъдещето – Кейбъл (Джош Бролин). Образът на Бролин е едно гигантско намигване към Терминатор – от визията до самата игра. Старите муцуни от първия филм пак са тук – Уизъл, Допиндър, киселата тийн мутантка и Колос. Наред с тях отборът на Дедпул се разширява с Домино, Зайдгист и Венишър (не че не може да го проверите и в IMDB, но много ще се изненадате коя звезда го играе). Актьорският състав е чудесен и прави купона още по-голям.

Отново сред супер плюсовете с главно „П“ е невероятното чувство за хумор. Има сума ти препратки към други известни филми и сцени. На мен любима ми е тази с „Първичен инстинкт“. Има огромни количества самоирония и отклонения към самия Рейнолдс – даване на автографи, образи от други филми и тн. Не знам как да го предам по друг начин, но има лек „гей хумор“, изобилстващ с намеци между супергероите, най-вече между Дедпул и Колос. Изключително лирически сцени на привързаност, които са очарователни. Може дълго да изброявам шегите, пародийните моменти и лафовете, но така ще открадна от най-важния елемент на филма, а не ми се иска – трябва сами да ги изгледате.

(Source: Geek Tyrant)

Ще спомена още един лекичък минус – някои сцени бяха ненужно удължени. Това беше направено с умисъл и целеше да допринесе за забавния елемент в картината, нооо на мен лично съвсем малко ми дойдоха в повече. Друг може и да не го забележи, но аз бих минала и без тях.

И не на последно място – благодаря ти, Райън, че отново ни даваш такъв як саундтрак! Кънтри намигване към Доли Партън, легендите оживяват с Шер, публиката се разтърсва с АC/DC и на фона на това A-Ha ни казват „Take on me“. Много точни парчета, които си пасват идеално като парчета от пъзел.

(Source: Amazon)

Като тегля чертата, това за мен си остава най-добрата поредица за супергерои от Марвъл вселената. Дедпул е различен, Дедпул е оригинален, Дедпул е забавен и няма да ви накара да съжалявате за прекараното време пред екрана. Не е ли Райън луд по цялата глава? Определено е и за пореден път доказа колко е добър! Оценката ми е 6/7 – за този жанр филми, за справка първият ми е 7/7, защото направо ми взе ума. Повторната среща също беше прекрасно изживяване и дълго ще се посмивам на определени сцени. Дори за тези, които не са фенове на комиксите, пробвайте с Дедпул – той е различен!