Оценка в IMDB: 6.9
Оценка в Rotten Tomatoes: 83% (критика) vs. 78% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 3/7
Вчера бях заредена с коледен дух, даже бях направо предрусала. Достигайки такъв пик, трябваше да се досетя, че стремглаво ще се понеса надолу. Вкъщи аз съм човекът-коледен ентусиаст и ще го кажа направо – главно аз пърхах, че е дошъл празничният месец. След ден, в който се срещах с Гринчове, стена от досада от страна на семейството си и злободневните битове сцени да повтарям на децата едно и също докато си загубя мисълта или да умолявам да се изяде още една лъжичка храна, вечерта ми потънаха гемиите. Не исках да се предавам и реших вторият филм от предизвикателството да е комедия – хем да ме поразведри, хем да тушира нивото на кръвната ми захар.
Няколко пъти съм гледала „Елф“ с Уил Фарел и си казах – хайде отново, поне е лек! Бях права, наистина е лек, но толкова много, че този път заспах преди края. Идеята на сценария е много добра и оригинална – едно сираче – Бъди (Уил Фарел), попада в чувала на дядо Коледа и се озовава на Северния полюс, където е осиновен от един от елфите – Татко Елф (Боб Нюхарт, проф Протон от „Теория за големия взрив“). Когато пораства Бъди разбира, че не е елф, а човек и че биологичният му баща – Уолтър (Джеймс Каан, „Лас Вегас“) живее в Ню Йорк, но е в списъка на „лошите деца“. Въоръжен с безкраен ентусиазъм и несломим коледен дух Бъди се отправя на пътешествие към този нов и голям град, за да се запознае с баща си. Разбира се, това се случва точно около Коледа. Във филма участват още добре познати лица като Зоуи Дешанел (Новото момиче), Мари Стийнбъргън (Книга за възрастни) и Питър Динклидж (Тирион от „Игра на тронове“).
Всичко е чудесно – имаме прекрасна идея за сценарий, чудесни актьори…е с изключение на главния и оттам започва потъването на коледния Титаник. Дано не ядосам феновете на Фарел, но той просто не е особено талантлив. За мен е в категорията на актьори, които са напълно предвидими в предаването на определени образи и не може да излезе от стереотипа, в който се е набутал. Както Винс Вон винаги играе сексисти, които имат проблеми с гнева и са натъпкани със сарказъм, така Фарел обикновено избира роли, които изобразяват безкрайно добродушни персонажи, които са безкрайно наивни, вдетинени и в крайна сметка изключително глупави и скучни. Бъди не е изключение. Фарел ни представя един доооста глуповат герой. Ясно е, че идеята е Бъди да е откъснат от света и живял в приказките персонаж, но Брендан Фрейзър е изигравал герой живял в бункер, който макар и наивен по забавен начин се адаптираше към света навън. Фарел дразни с преиграване. Децата са умни и будни, забавляват се, имат чист дух и са страхотни в изграждането на роли и въображаем свят. Ако целта е била Фарел да представи невинния детски дух, то той тотално го о оплескал. Вместо това на екрана виждаме възрастен мъж, който се държи нелепо от социална гледна точка и не просто прави глупави постъпки, ами си е откровено глупав. Макар и израснал във въображаем свят, той не би трябвало да не е надраснал нивото, в което например ще спре да седи на 50 см пластмасови столчета във формата на прасенце.
Вторият голям препъни камък при изглеждането на филма е, че след като идеята се е родила в ума на сценариста, развитието й сякаш е забавило ход и после той се е чудил с какво да го напълни. Забъркал е един малък буламач от коледни послания, клишета и смешки от типа „Чук, чук, кой е?“ Казано с думи прости – типична отвъдокеанска комедия от последните десетина години, в която няма истински забавни моменти и човек се чуди на какви неща се смеят американците. Не очаквам европейска комедия, а просто хубава американска. Но в „Елф“ няма забавни случки тип „Лаурел и Харди“ или скъпоценни закачки стил „Някои го предпочитат горещо“. В него има изрази тип картички на Холмарк и смешки, които някой трябва да те гъделичка, за да оцениш.
Когато цялостният сценарий не е добър и главният актьор предава неправдоподобен персонаж, няма как да се насладиш на филма. Останалият актьорски състав пробва да компенсира и влизат прекрасно в ролите си. Сценографията е приятна и духът на Коледа се усеща от работилницата на дядо Коледа, през гората от захарни бастунчета, до големия и сив град, който сякаш е преобразен с вълшебна пръчица, която му е вдъхнала цвят и радост в този празничен сезон. Накрая, макар и този път да не го дочаках, завършва позитивно и с вяра в човечеството, добротата и промяната на хората към по-добро.
Въпреки тези позитивни не знам защо филмът е високо оценен от критика и публика и защо попада винаги в класациите на „най-хубави“ или „най-любими“ коледни филми. Именно затова човек не трябва да вярва на 100% на класациите. Невинаги на челните места са филмите, които го заслужават.
За следващият път трябва да си избера нещо по-стимулиращо. Може би някой романтичен телевизионен филм, който чудесно да пасне на сезона. Искам да има блясък, курабийки, Хюга и любов. Все пак „Елф“ ме извади от унинието и ме накара да забравя не особено приятния завършек на деня. Затова наздраве с топло какао за Фарел!
cinemasistars.com 
4 мнения за “2 декември: Елф/Elf (2003)”
Коментари са забранени.