Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд/ Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald (2018) или Джуд Лоу и Джони Деп – неочаквано добра комбинация


MV5BYjgyYWU2MDAtMTA0Ny00MDBjLTg1MzktYzkxYzJhNTkxY2JiXkEyXkFqcGdeQXVyNDczNjA4MjY@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_.jpg

Оценка в IMDB: 6.9

Оценка в Rotten Tomatoes: 39% (критика) vs. 64% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Започвам ревюто с признанието, че харесвам книгите и филмите за Хари Потър. Не съм обаче луд фен и не мога да ви кажа какво е казал Потър на 368 страница от втора книга, например. Важно е да уточня това, защото именно любовта към този магически свят ме кара да тръпна в очакване да гледам всички филми свързани с Вселената на Потър. Втората част на „Фантастични животни“ не е изключение.

В нея отново може да видите познатите герои: Нют Скамандър (Еди Редмейн), Тина (Катрин Уотърстън), Джейкъб (Дан Фолър), Куйни (Алисън Судол), Крудънс (Езра Милър) и големия лош вълк – Гринделвалд (Джони Деп). Към тях се присъединяват Джуд Лоу като Дъмбълдор, Зоуи Кравиц като Лета Лестрейндж и Калъм Търнър, като брата на Нют – Тезей.

Филмът започва с преместването на Гринделвалд от Щатите в Англия, където трябва да отговаря за престъпленията си. Както ще видите в самото начало, това не се случва и той успява да избяга. Историята ни отвежда отново до Нют, на когото Дъмбълдор поставя лична задача – да намери изгубеното и изстрадало момче от първата част – Кридънс, който е в Париж.

Френската столица става притегателен център за познатите герои, аврорите, лошите последователи на легендарния престъпник, въобще за целия магически свят. Фантастичните животни са една идея по-малко, отколкото в първата част, но това се компенсира с напрегнати сцени, борби за убеждаване кой на коя страна да е и малко магически екшън.

Огромният плюс на филма, както и на всички други свързани със света на Хари Потър, е приказната атмосфера. Роулинг успява да улови фантастичното без да прекалява. Сякаш магията е най-естественото нещо на света. Отново има идеално изпипани сцени – подводна игра с един жълт дракон, движещи се статуи, прибиране на цял цирк в едно куфарче и много други детайли, които потапят публиката в този чуден свят. Сякаш въображението на писателката, която е сценарист на филма, няма граници, за което сме й много благодарни. Фантастичните животни не присъстват много в тази част, тези, които ги има са наистина очарователни. Любим ми е Душко – нещо средно между къртица и птицечовка.

Режисьорът – Дейвид Йетс успява идеално да предаде атмосферата и да изкара най-доброто от актьорския състав. Героите са правдоподобни, имат своите леки чудатости, които ги отличават като мимики, жестове, движения, ако щете дори начина по който гледат в определени моменти. Еди Рейдмен направо се е слял с образа на Нют. Лоу също се включва чудесно като дори има някои жестове от по-възрастните актьори влезли в ролята на Дъмбълдор.

Има известно заплитане на сюжета и някои въпроси продължават да остават с отворен отговор. Търсен ефект, за да привлече отново публиката към големия екран, когато излезе следващия филм. Приключението е интересно от началото до края, макар и да има някои наистина мрачни моменти. Не бих искала да издавам, но явно Роулинг е била повлияна от безкомпромисното отношение на Мартин към децата. Филмът не е детски, а е по-скоро насочен към възрастната аудитория.

Макар и повлияна от сценографията, секси Дъмбълдор и сладките фантастични животни, впечатленията ми от „Фантастични животни: Престъпленията на Гриндевалд“ имат и по-негативна страна. Не успях ясно да си очертая линията на времето и да поставя героите в нея. Действието се развива 1927, Дъмбълдор е на около 40 години, което означава, че при Хари е поне на 100. Това може да бъде отдадено на магията или на прекомерното прегръщане на философския камък. Само че имаше някои уточнения за рода на Дъмбълдор и Лестрейндж, които не ми се връзват с филмите за Потър, чието действие се развива по-късно. Към това трябва да добавя и някои решения, които взимат част от героите, които за мен бяха напълно нелогични.

Като оставя това настрана, заедно с други дребни критики – филмът е хубав, но основно за любители на Хари Потър и за хора, които са запознати с първата част, за да успеят да си навържат нещата. Джони Деп е приказно ексцентричен както обикновено. Той самият е повлиял на това как да изглежда физически героят му и това си личи. Добри актьори, приказен свят и няколко часа изключване от ежедневието и потапяне в магията.

Четете още:

Deadpool 2/ Дедпул 2 (2018) или не е ли Райън луд по цялата глава?

Човекът, който познаваше безкрайността/ The Man Who Knew Infinity (2015) или има ли оригиналност в простите числа?

Коледна Drinking game – филми

One thought on “Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд/ Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald (2018) или Джуд Лоу и Джони Деп – неочаквано добра комбинация

Коментарите са изключени.