Оценка в IMDB: 6.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 38% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 3/7

Днес беше труден ден за изпълнение на предизвикателството, признавам. За малко дори се усъмних дали ще смогна, но късно вечерта, когато всички бяха по леглата, се заредих пред малкия екран с шише 1.5 л. Девин и си пуснах коледен филм на Холмарк. Разбира се The Drinking game за коледни филми беше пред мен, за да не пропусна важна глътка. Избрах I’ll Be Home for Christmas първо, защото е един от малкото, които не бях гледала и второ – заради Джеймс Бролин. Предупредих ви да не играете тази игра с алкохол и съм права! Макар този филм да ме зареди със скромните 600 мл., представете ли си да бях пила концентрат! С един от филмите на Холмарк достигнах 1.5 л. на първия 1 час и спрях играта, защото щях да умра от преводняване! Този поне пощади органите ми. За съжаление, в процеса на гледане поизхабих няколко сиви клетки, както би казал Поаро, но от време на време човек трябва да разчиства тавана, защото се затлачва от отговорности, задачки, проблеми и мисли от всякакъв характер.

I’ll Be Home for Christmas разказва историята на Джак Фостър (Джеймс Бролин, „Семеен пъзел“), който е пенсиониран полицай, загубил съпругата си преди години. В навечерието на Коледа той се завръща в родния си град за погребението на свой приятел. Джак решава да се опита да се сближи с отчуждената си дъщеря – Джаки Фостър (Мена Сувари, „Американски прелести“), която е самотна майка на изключително зряла за възрастта млада дама – Грейси (Жизел Айзенберг). Джаки има преуспял, но пресметлив нов приятел – Ранд Едуардс (Джейкъб Блеър, „Принцесата на покера“) и същевременно среща очарователен, но арогантен млад детектив – Майк Кели (Джон Риърдън, „Трон“). Едно разединено семейство по Коледа, в очакване на повторното сближаване.

Както правилно ще забележите пиенето започва от самото начало, защото клишетата са явни както в имената на героите, така и в многократно използваната формула за разбито семейство около Коледа. Няма да ви давам жокер, кои са останалите моменти за пиене, но ще видите, че играта ми е изключително достоверна. Малка подсказка – тоалетната чиния пее „Jingle bells“, а и ще чуете този хит в изпълнение на флейта! Пийте!

Интересен е факта, че I’ll Be Home for Christmas е едно от най-честите заглавия за телевизионни коледни филми. Едновременно ми се иде да възкликна както от учудване, така и от липсата на въображение на телевизионната индустрия. От семейство, което иска да посрещне светлия празник по време на Втората световна война, през колежанин – който трябва да измине дългия път до дома навреме за Коледа до историята за едно малко градче, което има нужда от лекар – всички тези сюжети носят заглавието „I’ll Be Home for Christmas“. От тях съм гледала два, но това е друга тема.

Режисьор на филма е самият Бролин, а съпругата му – Барбара Стрейзанд изпълнява коледния хит „I’ll Be Home for Christmas“, който е част от саундтрака на филма и с който започва и завършва историята. Това не е дебют за Бролин като режисьор, но зрителят има усещанието, че е така, защото актьорската игра не е особено правдоподобна. Сувари сякаш се чувства неловко в ролята си, нейният излъскан приятел – Ранд, преиграва на всяка крачка, а дори не искам да споменавам дъщеричката й, която е напълно отчайваща! Бролин е заложил на актрисата Жизел Айзенберг да изиграе Грейс вероятно, защото се познават от сериала „Семеен пъзел“, където отново играе негова внучка. Най-добре в ролите си се справят немската овчарка Ноус и самият Бролин, който в един момент дори носи на главата си нелепа диадема с еленски рога. Останалите сякаш не са сигурни какво трябва да правят.

Възниква въпроса – „Е, какво очакваш от коледен филм на Холмарк?“ Да, филмите на Холмарк са клиширани, захаросани, не – направо потопени в кленов сироп, но не винаги са скучни. I’ll Be Home for Christmas за съжаление е точно такъв – муден и скучен. Дори не ми беше забавно да откривам матрицата от поводи за поредната глътка вода. За това обвинявам най-вече сценариста – Робин Бърнхайм, който изобщо няма опит с романтични или семейни филми, а е работил основно по сериали като „Текила и Бонети“ и „Ренегат“. За добрите телевизионни филми, които трябва да съберат семейството пред малкия екран си трябва щипка любов, сладост и чувство за хумор. В този филм – те липсват.

I’ll Be Home for Christmas не е негледаемо лош филм. За фон на други занимания – абсолютно става. Както вече споменах кучето е наистина много сладко, а и Бролин е съвсем естествен в образа на дядо Гринч. Ако очаквате обаче забавни случки и закачки – те почти липсват. Не разбирам обаче как може зрителите да му слагат оценка колкото на филми като „Чудото на 34-та улица“. Двата сюжета и изпълнения са напълно различни и не могат да се сравняват. Няма да се откажа – тази Коледа ще намеря сладък филм на Холмарк, който ще ме накара да се напия и да гледам света през розови очила! Утре – продължавам своето коледно филмово приключение!

Четете още:

Коледна Drinking game – филми

4 декември: Чудото на 34-та улица/Miracle on 34th Street (1994)

3 декември: Коледата на Анджела/ Angela’s Christmas (2017) – късометражен