Оценка в IMDB: 6.6
Оценка в Rotten Tomatoes: 56% (критика) vs. 63% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 4/7
Бррр – навън е мрачен, сив, зимен ден. Без изгледи за зимна разходка решихме да си разнообразим деня с коледен филм, който да е едновременно подходящ и за деца, и за възрастни. Признавам, че не съм чела книгата на Крис Ван Алсбърг и изобщо не знаех за какво става дума в „The Polar Express“. Предложих го на семейния съвет. Ентусиазираното ни елфче много се зарадва, че ще гледа детско, което досега не е виждала. Речено-сторено. Наредихме се като сардинки и си пуснахме филма за малко коледно настроение.
Приказката е много интересна и хубава. Главният герой в „The Polar Express“ е едно момче, което на Бъдни вечер се приготвя за сън както всяка година. Разликата е, че той вече силно се съмнява в съществуването на дядо Коледа, вълшебствата и въобще във всичко свързано с празника. Не щеш ли пред вратата на дома му спира внушителен влак – „Полярния експрес“, от който слиза кондуктора (Том Ханкс) и му казва, че е сред списъка с пътници, тъй като тази година не е писал писмо до белобрадия старец, не е ходил при дядо Коледа да си поръча подарък и което е най-ужасно – казал е на сестричката си, че не съществува. По всичко си личи, че момчето е в списъка с „naughty“ (непослушни) деца. Само че Полярният експрес не е като поправителен пътуващ дом за невярващи деца. В него има всезнайковци, деца лишени от подаръци, истински вярващи хлапета, въобще цяла палитра от деца по пижамки и халати, отправили се към Северния полюс да видят старта на Коледа и как добрият старец потегля с шейната. С тръгването на влака започват приключенията на децата в навечерието на празника.
„The Polar Express“ е приказка за чистата вяра в чудеса. Тя е голяма колкото едно звънче и щом чуеш звъна му значи не си пораснал и все още вярваш в магии. Тук има преплитане с идеята зад Питър Пан и вълшебният прашещ – само децата отиват в Невърленд и само щастливите им мисли могат да ги накарат да полетят. Така и тук. Дали може да повярваме на нещо, което не виждаме – както любовта и приятелството съществуват, но са невидими за очите. Трябва ли винаги да може да пипнем или да държим в ръце доказателствата за нашите мечти и вярвания? Уж трябва да е лесно като си дете, но това съвсем не е така. Някои деца не намират подаръци под елхата не защото не са слушали. Други – винаги са получавали каквото искат, но вече порастват, а с възрастта се пораждат съмненията. Така, Полярният експрес ни отвежда на едно пътешествие, което цели да съхрани вярата ни в чудесата!
Режисьор на филма е Робърт Земекис, който ни е дарил с куп прекрасни филми, сред които „Форест Гъмп“. В „The Polar Express“ той отново си партнира с Том Ханкс, който е one-man show, т.е играе почти всички роли – той е главния герой, кондуктора, скитника и още много други. Партнират му гласовете на Еди Диизен (Брилянтин), Нона Гей (Матрицата) и Питър Сколари (Момичета).
„The Polar Express“ е компютърна анимация, което е нож с две остриета. От една страна, пейзажът и някои сцени на общата гледка и картина са наистина впечатляващи и толкова реалистични, че почти ги изживяваш. От друга страна – героите са дървени, статични, а децата малко приличат на зомбита. Това е един огромен минус на филма – не е красива анимация. Децата го гледат, но мен лично ме дразни, а може и някои други любители на красивите рисувани детайли. Според мен от това филма губи. Можеше да е много по любим и тачен ако при направата му бяха заложили на стария метод.
Голяма част от действието се развива във влак, с което трудно се поддържа напрежение. Но това е в много малка степен. Авторът и сценаристите са се постарали да извадят най-доброто от приключенията с влак – има преминавания през вагоните, качване на покрива, хлъзгане по леда, спускане по стръмни склонове, въобще всички възможни техники, за да е разчупено и интересно. Имаше чисто визуални сцени като полета на едно билетче или сервиране на топъл шоколад, които са интересни, заради детайлите, а не толкова от сюжетна гледна точка. За някои (като мен) това биха били плюсове в екранното изживяване, за други – могат да им се сторят леко отегчителни.
Един от огромните плюсове, който често липсва във филмите е, че няма отрицателен герой (също както при „Артър Крисмас“). Това е много трудна задача – да създадеш история, която да е интересна и да има динамика, която да не се задвижва от „лошия“. Музиката също е подбрана много добре – освен 2-3 оригинални песни има и любими коледни хитове като Santa Claus is coming to town. Особено ми хареса основната мелодия в саундтрака – много е нежна и коледна.
„The Polar Express“ е чудесен коледен филм, който третира всички важни въпроси, свързани с празника. Той е за вярата, ценностите и съхраняването на детския дух. Красива приказка, която ни припомня истинските дарове на празника и колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив. Искрено се надявам още дълги години да чувам звънчетата на шейната на дядо Коледа и да не се превръщам в мъгъл, който вижда света в черно и бяло. Радвам се, че споделих това коледно приключение с малкото си елфче. Утре ме очаква нов ден на коледни приключения! Нямам търпение!
cinemasistars.com 
4 мнения за “9 декември: Полярен експрес/The Polar Express (2004)”
Коментари са забранени.