10 декември: Коледа в Кънектикът/Christmas in Connecticut (1945)


Оценка в IMDB: 7.4

Оценка в Rotten Tomatoes: 88% (критика) vs. 75% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Реших отново да заложа на черно-бялата класика и този път избрах едно заглавие, което често се появява в американските класации за коледни филми – Christmas in Connecticut.

Действието на филма се развива към края на Втората световна война. Джеферсън Джоунс (Денис Морган, „Моя дива ирландска роза“) е ветеран от войната, който се възстановява в една болница. Прекарал е дълги дни на лишения, а по душа е чревоугодник. За да си изпроси по-питателна храна, той започва да съблазнява медицинската сестра, която се грижи за него и дори се сгодява за нея. Тя обаче не е вчерашна и се страхува, че той ще се уплаши да „надене хомота“, затова замисля план как да му покаже колко прекрасна е семейната обстановка, особено по празници.

Речено-сторено. Тя пише на най-големия издател в страната – Алекзандър Ярдли (Сидни Грийнстрийт, „Казабланка“), който има списание с една от най-четените колонки – тази на г-жа Елизабет Лейн (Барбара Стенуик, „Запознай се с Джон Доу“). На съвременен език тя е нещо като „кулинарен блогър“. Освен невероятно апетитни рецепти споделя с публиката подробности за семейния си живот във фермата в Кънектикът, за бебето си и съпруга си, дори за любимия люлеещ се стол на баба си. Г-н Ярдли решава как с един куршум да убие два заека – едновременно да си осигури прекрасен празник и да вдигне рейтинга на списанието до небесата – ветеранът и той ще прекарат Коледа в дома на г-жа Лейн. Всичко е чудесно и не би имало проблем ако всъщност цялата фасада около Елизабет не е пълна лъжа – няма ферма, бебе, мъж или дори елементарни умения за готвене. Така започва коледното приключение на г-жа Лейн и купищата комични ситуации, в които попада.

Режисьор на Christmas in Connecticut е Питър Годфри, сред чийто известни проекти са „Жената в бяло“ (1948) и „Др. Джекил и Мистър Хайд“ (1941). Благодарение на работата му, филмът тече леко и забавно, почти като танц. На моменти имам чувството, че е оставил актьорите да импровизират и е уловил естествените им реакции, особено в сцените с бебето. Филмът, със своите декори и динамика, прилича на пиеса, но не е. Историята е дело на Айлин Хамилтън, а върху самият сценарий работят също така Лайънел Хаусър и Адел Командини.

Историята е много хубава и оригинална. Класическа комедия, в която не се излиза от добрия тон. Няма култовидиалози, но е забавна и лека. Има някои типични реплики, които се срещат и в други филми като: „Да не би да флиртувате с мен, г-н Джоунс?“ Това допринася за удоволствието от гледането на филма и не е в негов минус. Закачките и мимиките на героите са типични за онова време. Това не е мюзикъл и само в една сцена Джеферсън изпълнява приятна балада. Няма и спонтанни танци. Единственият такъв момент е, когато отиват на коледна забава за събиране на бонове за войната. Голямо постижение е , че в историята няма отрицателен герой, който да задава динамиката на действието. Героите са естествени и са подвластни на напълно нормални подбуди.

Много ми хареса освободеността, която представя Christmas in Connecticut. Героите са независими и открити. Могат да пушат навсякъде, дори в болницата. Дават без притеснение непознат, при това мъж, да им изкъпе бебето, при положение, че той има опит със своите племенници. Могат да се прибират когато си пожелаят, не е проблем да преспят в затвора и не е задължително ако са жени да са перфектните домакини, за да си намерят мъж.

Филмът, всъщност, е доста феминистки. Елизабет буквално си прави и се държи както пожелае. Някои дори биха казали, че върти мъжете на малкия си пръст. Това не е така, защото тя не го прави пошло или еротично, а с чар и финес. Истинска дама с великолепни рокли, професия и достатъчно доход да се издържа сама, без да й трябва съпруг. Елизабет е главното действащо лице, оста, около която се въртят всички останали, които са предимно мъже. Те й партнират и в нито един момент не я засенчват. Много симпатизирам на унгарския й чичо – Феликс (Сакал, „Казабланка“), който с нелепия си акцент, но буден ум е като доброто духче в историята, което побутва сюжета в желаната посока.

Не мисля, че историята може да се преиграе напълно в един бъдещ римейк. Главно, защото един от поводите за голяма част от комичните ситуации е, че Елизабет трябва експресно да се омъжи, за да заблуди шефа си, а не просто да се преструва, че е женена за свой приятел, както биха го направили в една осъвременена версия. Открих, че всъщност съществува римейк на филма от 1992, но като видях актьорите (сред които Крис Кристофърсън) и режисьора (Арнолд Шварценегер) – не ми се рискува. Christmas in Connecticut е класическо коледно бижу и не трябва да се пипа с мръсни ръце.

От гледна точка на поведение, сюжет и послания, според мен Christmas in Connecticut изпреварва своето време. Сега не биха направили подобен филм, защото има прекалено много деликатни теми, които се засягат и ще се появят купища протести и хаштагове. Затова е добре да го гледаме докато може, преди да е попаднал под  ударите на цензурата като песента „Baby it’s cold outside“.

Четете още:

9 декември: Полярен експрес/The Polar Express (2004)

6 декември: Бяла Коледа/White Christmas (1954)

4 декември: Чудото на 34-та улица/Miracle on 34th Street (1994)