11 декември: Коледа в имението „Пембърли“/Christmas at Pemberley Manor (2018)


Оценка в IMDB: 6.4

Оценка Cinema Sistars: 3/7

От класика от Втората световна война скочих направо в тазгодишната селекция от коледни филми на Холмарк. Мога да кажа, че не чекнах всички поводи за глъдки в Коледната ми игра за напиване – само 8 от 25, но пък имаше такива моменти, че чак се замислих дали да не обогатя играта. Както си личи от заглавието, филмът прави препратка към класиката – „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин. Но съвсем бегло. Спокойно, не е старата добре позната история, но на зимен фон. Ако беше щеше да е по-успешно.

Christmas at Pemberley Manor разказва историята на Елизабет Бенет (Джесика Лонднес, „Кошмарът на една майка“), която е организатор на събития към голяма компания и тази година трябва да осъществи истинска празнична приказва в едно малко градче, чийто млад и обаятелен кмет – Джордж (Кол Глийсън, „Весела Коледа“), познава от колежанските си години. Има един проблем – градският площад е наводнен и няма как да се организира събитието. Тогава се появява идеята предколедните чествания да се осъществят на територията на имението „Пембърли“ – голяма бяла къща в американски стил. Собственикът й – Уилям Дарси (Майкъл Рейди, „Сестринството на пътуващите панталони“) е билионер, глава на компанията „Дарси“ и човекът, който тази година продава въпросното имение. В дните преди Коледа обаче то все още е негова собственост и Елизабет успява да го убеди да даде своят дан за обществото и да организират там празненствата. Със заразително празнично настроение и много благост,  Елизабет постепенно успява да поразчупи сериозния Дарси и да му помогне да си припомни какво означава Коледа.

Ще спестя напрежението и по скалата на филми на Холмарк от добър до боза – този се намира малко след средата и клони към боза. Съжалявам, и аз съм фен на телевизионните им проекти, но Christmas at Pemberley Manor не е сред успешните. Твърде блудкав е. Толкова много, че на места сценаристът Рик Гърман (обичаен заподозрян при коледните филми на Холмарк) дори обяснява нелепите моменти в сюжета. Щом се е стигнало дотам, представете си за колко килограма захар става дума. Ще дам малък пример. В имението не се живее постоянно, но когато Дарси кани красивата Елизабет да пекат коледни бисквити, изведнъж се оказва, че кухнята е пълна с продукти, посуда и материали, на които би завидял и склада на Мастър шеф. Тогава Елизабет пита – „Как така не живееш тук, а има всичко необходимо?“ Той й отговаря нещо от рода на – че трябва да е подготвен за всичко. Та, г-н Гърман, ако трябва да задавате реторични въпроси, значи нещо сте объркали по сценария.

Друг наистина труден за преглъщане момент е магическия елемент. Но не като с испано-езичната литература, а като в посредствен телевизионен филм. Истинският дядо Коледа е икономът на имението. Спокойно, не съм ви издала нищо, личи си от самото начало, нищо, че и този момент ни е допълнително обяснен от сценариста. Почвам да се чудя каква аудитория си мисли, че го гледа!?! Все пак имам още някоя и друга сива клетка.

В Christmas at Pemberley Manor има две любовни истории, има много празничен дух и блясък в очите, но няма химия между отделните герои и елементи. Елизабет е като леко предрусал с щастие лабрадор, но някак не става ясно кога и как се появяват чувства между нея и Дарси. Останалите актьори се справят добре с поверените им роли и правят филма поносим за гледане. Все пак липсата на добър водещ тандем и то в двете роли, които крепят филма, според мен се дължи до голяма степен на режисьора Колин Тейс, който няма богат опит с романтичните комедии. В допълнение – липсваше двигател на действието – нямаше „лош“, нямаше борба за сърцето на Елизабет, нямаше обрат, нямаше драматичен момент, въобще действието си течеше бавно и напоително. Единствената косвено надвиснала заплаха беше потенциалната продажба на имението.

Трудно понесох и един наистина нелеп, но появяващ се нерядко епизод в романтичните и особено – коледни, филми , а именно – скритият талант на един от героите. В случая на Елизабет. Проблемът не е, че тя има скрит талант, а в това как се проявява той в действието. Просто е съшито като с бели конци.

Като оставя моето захарно тролене, Christmas at Pemberley Manor е красив за гледане. Бялото имение, на фона на падналия сняг и заснежени дървета, украсен с хиляди лампички – наистина приказна гледка. Както винаги има много уют и топлота – характерни за коледните филми на Холмарк. Особено ми хареса хрумването някои от коледните хитове да се появяват в сюжета, изсвирени на стара винилова плоча. Това добавя чар. Малкото градче също е приятно за окото, както и повечето дрехи на героите.

Christmas at Pemberley Manor не натоварва по никакъв начин, а точно обратното – отпуска мозъка и сетивата. Може да е перфектен фон на учене, гладене, лакиране, въобще на всякаква домашна дейност. Препоръчвам го основно на дамската аудитория. Ако сте с половинка – гледайте го без него – не мисля, че те ще го издържат. Няма я тръпката и сюжетната линия на класиката, от което филмът само губи.

Четете още:

10 декември: Коледа в Кънектикът/Christmas in Connecticut (1945)

5 декември: Ще бъда вкъщи за Коледа/I’ll Be Home for Christmas (2016)

1 декември: Коледни хроники/ The Christmas Chronicles (2018)

2 thoughts on “11 декември: Коледа в имението „Пембърли“/Christmas at Pemberley Manor (2018)

Коментарите са изключени.