Оценка в IMDB: 5.3
Оценка в Rotten Tomatoes: 20% (критика) vs. 39% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 5/7
Повлияна от романа, който чета, днес реших да избера филм със снежен човек и се сетих за Jack Frost. Много пъти съм засичала да го дават по телевизията, но така и не бях го изглеждала от край до край. От епизодичните ми заглеждания знаех, че е трогателна семейна история и все не бях сигурна дали съм в подходящото настроение за нея. Рискувах и според мен си заслужаваше, защото режисьорът Тод Милър (Развитие в застой) е сътворил една прекалено сантиментална, но не лоша приказка.
Jack Frost разказва историята на Джак Фрост (Майкъл Кийтън, „Батман“ и да, главният герой е кръстен на небезизвестният анимационен снежен човек), който е ъндърграунд музикант, очакващ големия пробив. Той има прекрасна съпруга – Габи (Кели Престън, „Джери Макгуайър“) и 11 годишен син – Чарли (Джоузеф Крос, „Линкълн“). В началото е представена семейната атмосфера в семейство Фрост – пътуванията и отсъствията на бащата, заниманията на сина, взаимоотношенията между съпрузите. Точно на Коледа, вместо да отиде със семейството си в планината, Джак отива да изнесе концерт с групата си. По средата на пътя размисля и решава да се върне, но се разразява снежна буря, която отнема живота на Джак. Една година по-късно, пак около Коледа, той се завръща при семейството си по един неконвенционален начин – като снежен човек.
Когато някой ни напусне внезапно, винаги възникват обвиненията – не съм направил еди какво си, не съм му споделил еди какво си, не съм казал едно последно „обичам те“. Този филм, с доза предпразнично вълшебство, ни показва – ами ако получим този втори шанс в живота – какво ще направим? Идеята на сценария е на Марк Стивън Джонсън (Сърдити старчета) и тя крие едно голямо съкровище – какво ли не бихме дали да сме с тези, които обичаме отново, дори само за един ден. Прекалено трогателно или не, това е въпрос, който всеки си е задавал в един или друг момент от живота. За мен това е ценното във филма – идеята и посланието, че „Докато обичаш някого, няма как да го загубиш“.
Актьорите са страхотни. Майкъл Кийтън е себе си и даже мисля, че на моменти импровизира. Кели Престън е толкова нежна и присъствието й е очарователно. Джоузеф Крос се справя отлично с нелеката задача да изиграе син, изгубил баща си. В Jack Frost не липсват красивите детайли като сълзите на снежния човек, малкото пухкаво куче в семейството, най-добрият приятел, който е винаги до теб с точния съвет или просто с присъствието си, анимационният филм „Снежния човек Фрости“, който се появява в кадър, жертвоготовността на един баща да изпълни обещанието към сина си, дори ако това коства неговото разтопяване. Както казваше Олаф от „Замръзналото кралство“ – „За някои хора си заслужава да се разтопиш!“
За съжаление, както и други коледни филми и този има своите трески за дялане. Хуморът почти напълно липсва, а когато се появи е чрез посредствени шеги, най-често за ледени/ замръзнали „топки“. Компютърната анимация, използвана в Jack Frost, от днешна гледна точка, е доста слаба, което би го направил труден за гледане от сегашните малчугани. Има не малко клишета – училищният противник, който обаче има меко сърце, предвидимо развитие на сценария, невероятната лекота, с която свикваш, че духа на баща ти се е завърнал и тн. Идеята е страхотна, но изглежда все едно сценаристите не са я дообмислили от всички страни и са заложили на това да превърнат филма в сантиментална боза. Като се тегли чертата, Jack Frost е именно това – прекалено захаросана трагедия, която не успява да те хване за гърлото или да предизвика сълзите ти, а повярвайте – моите лесно потичат на филми.
Jack Frost е приятен семеен филм, базиран на чудесна идея и послания. Малко наивен, малко прекалено сантиментален, но абсолютно подходящ за деца и за това как да им се представи един от тежките моменти в живота, а именно – какво ще стане, когато един от родителите им ги напусне. Това е естествения ход на нещата и дори толкова леки филми, стъпка по стъпка, подготвят нашите малки съкровища за тези тъжни истини от живота. В сюжетът е вплетена темата за магията около Коледа. Едно от нейните поредни чудеса е да те дари с още един ден с някого, когото обичаш, но си загубил.
2 мнения за “13 декември: Джак Фрост/Jack Frost (1998)”
Коментари са забранени.