Оценка в IMDB: 7.5
Оценка в Rotten Tomatoes: 63% (критика) vs. 79% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
Класиката си е класика. Днес моя приятелка ми напомни за филма и коледното настроение, което създава. Решихме да го изгледаме отново с нашето малко таласъмче и осъзнахме за пореден път, че през детските очи всичко е още по-забавно и хубаво. Оказа се, че 28 години след създаването си този филм може да разсмее с глас всеки, дори тези, които го знаят наизуст.
В навечерието на Коледа семейство Маккалистър се подготвя да прекара празниците в Париж. Така, Сам вкъщи започва с еуфорични сцени на две семейства – това на Питър (Джон Хърд, „Голям“) и на чичо Франк (Джери Баман, „Бодигард“), които стягат багаж в една голяма къща в хубаво предградие някъде в Чикаго. Децата са много – от тийнейджъри до малки. Едно от тях е Кевин (Макколи Кълкин, „Моето момиче“). Всичко е пълна суматоха и Кевин се чувства доста пренебрегнат в цялата тази атмосфера. След един инцидент с брат му Бъз, той е изпратен да спи сам на тавана. Ядосан и обиден на всички, малкият Кевин си пожелава да няма семейство за Коледа. „Дали магия бе?“, както пеят Пиф, но се случват поредица от неща и на сутринта семейство Маккалистър се качва на самолета без Кевин. Той се събужда съвсем сам вкъщи и особено доволен, че желанието му се е сбъднало. По време на полета, г-жа Маккалистър (Катрийн О`Хара, „Frankenweenie“) с ужас осъзнава, че са забравили сина си. През това време постепенно Кевин разбира, че не е чак толкова готино да си съвсем сам, защото има и лоши хора, които дебнат наоколо. В случая това са крадците Хари (Джо Пеши, „Добри момчета“) и Марв (Даниел Стърн, „City Slickers“). Едно малко момче, което само трябва да брани къщата си, една майка на стотици километри разстояние и двама безскрупулни престъпници. Прекрасен коктейл от случки и емоции.
Целият екип на филма Сам вкъщи е прекрасен и си е готова рецепта за невероятен успех. Сценарист на лентата е Джон Хъджис, дал ни филми като „Клуб „Закуска“, „16 свещички“, „Чудото на 34 улица“ и много други. Зад камерата застава Крис Кълъмбъс, на когото дължим първите два филма за Хари Потър и „Мис Даутфайър“. Музиката е дело на невероятния Джон Уилямс и човек просто не може да си я избие от главата – идеална е. Актьорите са просто чудесни – малкият Макколи Кълкин е толкова очарователен, чак ти се иска да имаш такова момченце. Родителите му са напълно естествени, „лошите“ стават направо еталон за гадняри във филми. Въобще няма грешка при избора на никой в екипа.
Гледайки Сам вкъщи вече с очите на възрастен пак оставам изненадана колко добре и естествено са показани чисто детските фантазии, реакции и постъпки. Малкият Кевин яде сладолед на корем, гледа забранени филми, пипа нещата на по-големите си братя, но същевременно се страхува от мълчаливия съсед и парния котел в мазето. Харесва ми детайлът с мистериозния възрастен, който се появява и във втората част. Тук това е съседа, в последващия филм – жената с гълъбите. Прекрасни персонажи, които благодарение на главния герой успяваме да погледнем на тях с други очи и преоткриваме тъжните им истории. Детайл в сюжета, който само добавя към удоволствието от гледането на филма.
Сценографията на Сам вкъщи е прекрасна – има коледен дух, лампички, сценка на Рождество пред църквата. Има незабравими моменти, които остават в съзнанието на зрителя години след като ги е гледал – Макколи си слага одеколон, главата на Джо Пеши гори и още толкова много. Комичните ситуации са леко пресилени, но много забавни, особено ако имаш черно чувство за хумор.
Както обаче казах – минаха години и след като падна булото на омагьосания детски поглед започнах да съзирам някои пукнатини в Сам вкъщи. Как Кевин успя да нарисува детайлен и цветен план на защитата на дома си, след като до вечерта обикаляше и беше в църквата и реално му оставаха само няколко часа да подготви плана и да го реализира? Как може една майка да не преброи сто хиляди пъти децата си, колкото и да са те и колкото и да закъснява, когато потегля на трансокеански полет (дори няма проверка на документите на децата)? Как може да не съществува човек в Чикаго, който си е останал в града, когото да пратиш да види детето ти? И т.н. много други въпросителни, чийто отговор само би разрушил удоволствието от филма.
За мен Сам вкъщи не трябва да се гледа с елементи на разсъждение. Просто пускаш филма и той те понася на едно приятно приключение с едно очарователно 8-годишно хлапе и поне за час и половина се връщаш в забавния детски свят. Емблематична музика, герои, сцени изпълват всеки момент от изживяването. Сам вкъщи не трябва да бъде критикуван, гледан под лупа или изследван, а просто да го оставиш да те отпусне и да те потопи в историята. На мен не ми омръзва и се е превърнал в един от емблематичните коледни филми, както в детството ми, така и сега, когато моето дете го открива. Разбира се, няма да споделя засега с него, че бях толкова повлияна от сюжета, че реших да го изиграя в умален вариант със сестра ми и това доведе до една от големите ми бели. Това е друга история. Утре – ново прозорче и ново филмово изживяване.
cinemasistars.com 
4 мнения за “15 декември: Сам вкъщи/Home Alone (1990)”
Коментари са забранени.