16 декември: Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк/Home Alone 2: Lost in New York (1992)


Оценка в IMDB: 6.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 30% (критика) vs. 61% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Това беше един от първите албуми с лепенки, който събирах – Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк. Запаметявах отделни кадри – магазинът за играчки, детският хор, жената с гълъбите. Разлиствах го отново и отново и не знам дали заради тази постоянна визуализация, но като бях по-малко именно втората част от поредицата ми беше най-любима. С времето това се промени и първата я измести в сърцето ми. Днес си припомних защо.

Сам вкъщи 2 отново ни среща с Кевин (Макколи Кълкин, „Моето момиче“). Той вече е на 10. Този път семейство Макалистър са решили  да прекарат коледните дни на почивка, но във Флорида. Кевин пак се чувства пренебрегнат и нещастен от факта, че няма да има традиционна зимна Коледа. Стрелките на часовника се превъртат, отново семейството закъснява за полета си, този път – всички са в такситата – да, Кевин включително и хайде бесен бегом на летището. Там в цялата лудница Макалистър завиват на дясно към Флорида, а Кевин се обърква, припознавайки друг мъж за баща си и поема левия коридор, който го отвежда на самолета за Ню Йорк. За негов късмет, когато каца там той не изпада в ужас, а даже се възползва на 100% от факта, че личният багаж на баща му е с него. Това не може да се каже за майка му, която за пореден път припада. Лошата новина е, че не само Кевин е в Ню Йорк, а и едни негови стари познайници, които са избягали от затвора – крадците Хари (Джо Пеши, „Добри момчета“) и Марв (Даниел Стърн, „City Slickers“). Нещо ново, нещо старо и нещо назаем.

Тъй като ги гледах в два последователни дни първата и втората част от поредицата са ми доста пресни. Сценарист, режисьор, композитор и актьорски състав са си същите. Има и повторение на определени сцени, но на нов глас, които са били любими на публиката от първия филм и съвсем логично – отново са заложили на тях: танцуваща кукла, пускане на стар гангстерски филм, странна жена в парка, удобна къща за поставяне на капани, неразбрано дете, което отново осъзнава кое е най-важното на света. От една страна ми беше приятно да си припомня тези забавни и интересни моменти, но от друга – защо го усещах като преповтаряне на сценария? Сам вкъщи 2 е като преразказ без елементи на разсъждение.

Актьорите, както и в първия филм, бяха отново на ниво. Хареса ми новата прическа на Катрин О`Хара, определено й отива повече с къса коса. Забавлявах се искрено, когато във Флорида полицаите разпитваха майката и бащата Макалистър как така са загубили сина си. Не се забавлявах особено със сцените на насилие върху крадците, защото ако беше в реалността тези хора или имат силите на Върколака от X-men, или имат 9 живота, или и аз не знам. Повечето „капани“ на Кевин направо биха убили някой. Те ми се сториха по-брутални, в сравнение с първия филм. Сам вкъщи 2 е може би с една идея по груб от първия и има малко повече „лоши думички“, които като се гледат с дете – възникват въпроси.

Насладих се на красивите гледки в Ню Йорк – Рокфелер плаза, небостъргачите, украсата, хотела и парка. Още от дете съм направо влюбена в огромния магазин за играчки и сега отново осъзнах, че с удоволствие бих се изгубила в него за няколко часа. Харесаха ми трогателните сцени с дамата с гълъбите и с двете птички символ на приятелството. Хубаво е да има и малко надежда в семейните филми, че макар един град да е огромен, пълен с лоши хора и опасности, все пак е възможно да срещнеш и добри хора. Понякога те са собственици на магазини, друг път – самотни дами в парка. Сам вкъщи 2 отново ни преповтаря своите послания – колкото и да си голям, не е приятно да си сам на този свят, колкото и да се ядосваш на хората, които обичаш, друго си е да са при теб и колкото и да си мислиш, че си пораснал и може да се справиш с всичко, друго си е от време на време да се спреш, да си поемеш дъх и да се сгушиш под крилцето на мама.

Сценаристът явно си е взел поука от първия филм и във втория майката на Кевин не предприема някакви трудни пътешествия в опит да стигне до него. Това беше излишно в предходния и тук просто е пропуснато. Въпреки това някои въпроси оставят да висят в пространството: какво става с проверката на документи в САЩ? Как може полицията да не потърси момчето, когато има засичане на кредитната карта, а чак когато семейството му пристига в Ню Йорк – да се започне неговото издирване? Как така 10 годишно хлапе оцелява в Ню Йорк и се разхожда безпроблемно по улиците на уж непознатия за него град? Та, въпросите си седят, отговори няма, а и не е нужно, защото тези логически доводи само биха провалили цялото приключение. Това е като приказка, не трябва да й се търси историческата достоверност.

Сам вкъщи 2 е забавен, интересен, пълен със страхотни сцени и кадри, но една идея по-слаб от първата част. Добре ,че за третия не са заложили на същото семейство, защото вече щяха да викнат хората от Закрила на детето. Не знам дали като родител трябва да се притесня, че след като гледа двете части на Сам вкъщи дъщеря ми помисли едни двама мъже на улицата за престъпниците от филма. Не че не беше права, а и аз така и не намерих сили да я оборя. Утре е нов ден за коледни филмови приключения. Спокойно, спирам до тук с поредицата Сам вкъщи, защото само тези два филма ги считам за класика в жанра коледно приключение.

Може да видите още:

15 декември: Сам вкъщи/Home Alone (1990)

13 декември: Джак Фрост/Jack Frost (1998)

4 декември: Чудото на 34-та улица/Miracle on 34th Street (1994)

2 thoughts on “16 декември: Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк/Home Alone 2: Lost in New York (1992)

Коментарите са изключени.