ABC Actors – Антъни Хопкинс
Оценка в IMDB: 7.5
Оценка в Rotten Tomatoes: 87% (критика) vs. 81% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
Екранизация по едноименния роман
Нова година и старт на моя проект „ABC Actors“. За първата буква „A“ двама великолепни актьори оглавиха допитването във фейсбук групата „Време за филми“ и това бяха – Антъни Хопкинс и Алън Рикман. Смея да твърдя, че съм гледала, както едни от най-добрите им изпълнения, така и най-касовите им хитове.
Ще започна своя проект с 3 филма на сър Хопкинс. Сред най-любимите ми заглавия с негово участие са ми:“Човекът слон“, „Никсън“, „Хауърдс Енд“ и „Остатъкът от деня“, разбира се всички филми за Ханибал, „Да срещнеш Джо Блек“, „Амистад“, „Shadowlands“, „Легенди за страстта“ и др. За „ABC Actors“ ще заложа на филми, които по една или друга причина все още не съм гледала. Първият е: 84 Charing Cross Road (1987)/ Черинг Крос Роуд №84 от 1987 г.
Филмът е по действителен случай. Действието му се развива паралелно в Лондон и Ню Йорк в периода 1949 – началото на 70-те г. Разказва се за епистоларното и интелектуално приятелство между американската писателка и автор на едноименната книга Хелън Хаф (Ан Банкрофт, небезизвестната мис Робинсън) и управителят на британска антикварна книжарница – Франк Дойл (Антъни Хопкинс). Хелън е писател и страстна любителка на книги втора ръка, които е добре да са на разумна цена. В Ню Йорк, с не особено големия си доход, тя не може да задоволи тази си страст. Именно заради това се обръща към една британска антикварна книжарница, намираща се на Чаринг Крос Роуд № 84 в Лондон със запитване за две заглавия, които не успява да открие в родната Америка. Не след дълго тя получава отговор от управителя на книжарницата – Франк, който не само любезно отговаря на запитването й, но и изпраща така желаните книги. Това поставя началото на едно трансатлантическо приятелство, в което се разменят остроумни забележки, интересни и ценни издания, интелектуални разсъждения, продоволствия, липсващи в следвоенна Англия, снимки, пари и какво ли още не. Кореспонденцията не остава tête à tête само между Франк и Хелън, а се разширява и обхваща всички служители в малката антикварна книжарничка.
„Черинг Крос Роуд №84“ не е филм за всеки и човек трябва да е в определено настроение на духа, за да го оцени. В общи линии това е филм за истински книгомани. Желанието да притежаваш определено томче, усещането, когато държиш така ценната придобивка в ръцете си, трепетът при отваряне и разлистване на страниците, мирисът на хартията, това са все усещания, които се предават чрез лентата, но най-добре могат да бъдат разбрани от други почитатели на литературата. Също така нямаше как да не трепна при изгледа на самата антикварна книжарница с високи стелажи пълни с малко опърпани томове с твърди корици, стълба, водеща към втория етаж и ниши, където можеш на спокойствие да си разглеждаш.
Филмът не е динамичен, няма разтърсващи обрати, няма страстни сцени, сякаш няма действие, но сценарият някак си тече. Всичко е плавно, спокойно и отпускащо като партия тенис. Хелън пише писмо, Франк й отговаря и така колелото на повествованието се завърта и движи. На мен това ми хареса страшно много, но го отбелязвам, тъй като не на всеки би допаднал един по-муден ритъм в продължение на час и половина.
В центъра на действието на „Черинг Крос Роуд №84“ е великолепното дуо между Антъни Хопкинс и Ан Банкрофт. Партньорите в този танц си поделят не само екранното време и хитроумните забележки, но и вниманието на зрителя. Може би една идея по-осезаемо на моменти е присъствието на Банкрофт (награда БАФТА). Сър Хопкинс е сдържан, изтънчен и премерен, ролята му малко ми напомня на тази на Стивънс от „Остатъкът от деня“.
Сценарият приятно съчетава разказите на литературна тематика с чисто битовите моменти от живота. Харесват ми детайлите и най-вече усмивките в този филм: тази на една възрастна дама от факта, че яде месо, което е кът след войната, тази на Хелън, която с умиление гледа новата си книга втора ръка, тази на Франк, който получава поредното писмо. Режисьорът Дейвид Хю Джоунс (Процесът) е успял да предаде и историческия контекст, на чийто фон се развива действието: дажбите след войната, коронясването на Елизабет II, студентските размирици в САЩ в края на 60-те години и тн.
„Черинг Крос Роуд №84“ е хубав, човешки филм за едно леко странно, но красиво приятелство, което се заражда от двете страни на океана. Има леко тъжен привкус, защото това е и разказ за пропуснати възможности, страхове, поставяне на прегради за сбъдване на мечтите и подобни житейски уроци. Отново присъства меланхоличният нюанс, че трябва нещо по-трагично да се случи в живота, за да се осмели човек да последва мечтите си. Антъни Хопкинс, както винаги, се превъплъщава великолепно в ролята си и допринася за удоволствието от гледането на филма. Нямам търпение да поема към следващото заглавие от неговата филмография.
cinemasistars.com 
8 мнения за “84 Charing Cross Road (1987)”
Коментари са забранени.