ABC Actors – Антъни Хопкинс

Оценка в IMDB: 7.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 82% (критика) vs. 89% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

По действителен случай.

Тези дни все не намирах време за проекта ABC Actors, но въпреки умората и ангажиментите, реших да посветя вечерта си на един филм по действителен случай с Антъни Хопкинс, който съм пропуснала. Става дума за The World’s Fastest Indian, буквалният превод е „Най-бързият Индианец в света“ и става дума за моторите „Индиън скаут“, поради тази причина творческият превод на заглавието тук си е точно на мястото. Това е филм за едно пътуване и една мечта, разказани по прекрасен начин.

„Най-бързият мотор“ разказва историята на Бърт Мънро (Антъни Хопкинс) – новозеландски моторен състезател, който вече пенсиониран има една мечта – да отиде в САЩ на състезанието за скоростни превозни средства в Боневил и да види колко бърз е неговият любим мотор от 1920 г. – „Индиън скаут“. В продължение на 25 години той работи върху подобрение на скоростта на своя мотор. Подпомогнат от сънародниците си и спестявал доста, г-н Мънро успява да събере средства и се отправя на пътешествие с цел да сбъдне мечтата си. Той е добродушен чешит, с голямо, но вече разболяващо се сърце, прекрасни джентълменски обноски и закачливо чувство за хумор. По пътя си той среща малко злонамерени люде, но в повечето случаи – добри хора, които отварят сърцата си за него и му помагат да достигне целта си. Това не е просто разказ за един моторен състезател, а за мечтата на един мъж, за който възрастта и скоростта нямат значение, за който мечтите се поставят, за да бъдат сбъднати.

Режисьор, сценарист и продуцент на филма е Роджър Доналдсън, който преди десетилетия си партнира със сър Хопкинс в „Баунти“. Интересен е факта, че през 1971 г. същият създава документален филм за постиженията на Бърт Мънро, озаглавен: „Бърт Мънро: Жертвоприношения към бога на скоростта“. Повече от 30 години по-късно той успява да създаде този прекрасен биографичен филм, в който да отдаде дължимото на тази интересна личност от историята на високите скорости.

Филмът „Най-бързият мотор“ е като моноспектакъл на Антъни Хопкинс. Той е центърът, двигателят на действието. Ролята му е невероятна както винаги. Героят му си пада особняк, но с добро сърце, който носи разбиранията на едно отминало поколение, което му придава неустоим чар. Той не пуши, защото животът е един, той е галантен с дамите и лесно печели благосклонността им, той споделя поуки от личния си опит, без това да звучи като отегчително поучаване. Мънро е едновременно човек със силна воля, но и леко уязвим поради добротата си, черти на характера, които са предадени по блестящ начин от Антъни Хопкинс.

Времето в „Най-бързият мотор“ тече някак неусетно и зрителят бива погълнат от действието. Харесаха ми детайлите около стягането на мотора за действие, сцените, които показват особения характер на героя, въобще самата история е много интересна. Както отбелязах филмът е по действителен случай, но все пак не е документален и има разминавания с реалността – Мънро няма брат-близнак, а сестра-близнак; той не поставя своя рекорд на първото си пътуване до Америка, всъщност първото му пътуване до Боневил е било само, за да разгледа. Това разбира се само детайли и филмът няма претенции да е едно към едно с действителността.

За мен „Най-бързият мотор“ е филм за силата на духа и мечтите. Посланието е прекрасно – никога не се предавай и никога не е късно да постигнеш това, за което бленуваш! Историята е поглъщаща, играта на Антъни Хопкинс е прекрасна, въобще няма как да кажа някакви забележки, тъй като си личи, че филмът е правен със сърце и желание. В един от диалозите Мънро казва, че ако „не следваш мечтите си, може да си просто зеленчук“ и е абсолютно прав. Не знам за вас, но аз не искам да съм зелка и се надявам да постигна поне най-невинните си желания от bucket list-a. Ако се решите да дадете шанс на филма – няма да съжалявате!„

Вижте още:

ABC Actors

84 Charing Cross Road (1987)

The Bounty (1984)