Bottle Shock (2008)/ Бутилка Шок


ABC Actors – Алън Рикман

Оценка в IMDB: 6.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 48% (критика) vs. 58% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 2/7

По действителен случай.

Продължавам напред с проекта ABC Actors и засега казвам чао на сър Антъни Хопкинс, за да се насоча към Алън Рикман. Той също е един от мнооого любимите ми актьори. Неговият винаги леко високомерен поглед, стиснати тънки устни и осанка на истински благородник. Сред любимите му роли са ми „Умирай трудно“, „An Awfully Big Adventure“, „Майкъл Колинс“, „Распутин“, „Разум и чувства“ и разбира се – тази на професор Снейп от Хари Потър! Време настана да опозная и някои заглавия, които досега не бях гледала. Когато прочетох синопсиса за Bottle Shock (2008)/ Бутилка Шок (извинявам се за буквалния превод, но не намерих термина за този процес) бях очарована – истинска история, вино, слънце, Франция и Калифорния и разбира се – Рикман като сомелиер, нямаше как да не се впусна в приключението.

Bottle Shock разказва историята на Стивън Спуриер (Алън Рикман), сомелиер и основател на „Академията за вино“ – един малък кокетен магазин за ценителите на тази напитка, който е британец, но живее във Франция. Действието се развива в средата на 70-те години. Бизнесът на г-н Спуриер не върви и той решава да организира дегустация на вина на сляпо с най-изтъкнатите френски сомелиери. За да направи състезанието по-интересно, той се отправя на пътешествие до далечна слънчева Калифорния, за където се носят слухове, че е започнало не лошо винопроизводство. Г-н Спуриер пътува из долината Напа в търсене на участници за предстоящото състезание в Париж. Там той се запознава със собственика на „Шато Монтелена“ – Джим Барет (Бил Пулман, „Докато ти спеше“) и неговия син – Бо (Крис Пайн, „Стар Трек“). Дали Спуриер иска да унижи американските производители на вино по време на състезанието? Дали въпреки застоя, в която се намира реколтата на „Шато Монтелена“, все пак виното ще възстанови отличния си вкус?

Иска ми се да кажа, че филмът е интересен, наистина. Самата история е хубава и показва как американското винопроизводство излиза на световната сцена и детронира френските вина от челното място. За съжаление, не мога да си крия душата и за мен това бяха 2 часа гледане на инат. Само и само, за да завърша сюжетната линия и да мога да дам обективно мнение. На няколко пъти щях да заспя и това не се дължеше на хроничната ми преумора. Накратко, филмът има чудесна история за основа, напълно съсипан и муден сюжет, за който е виновен сценариста/ режисьор Рандъл Милър (CBGB) и не особено добър подбор на актьорския състав.

Началото на Bottle Shock е с красиви гледки от Долината Напа, след което се представят главните герои без особена идея защо и без особено напасване и всъщност минават не малко минути, докато зрителят разбере какво мисли да прави главния герой – Спуриер. Пълнежът, който трябва да е личната история за израстването на Бо Барет, сина на собственика „Шато Монтелена“, е излишен и е представен по един нелеп начин. Той се концентрира около леко надрусания Бо, неговия приятел с латино произход – Густаво (Фреди Родригез, „Бул“) и разкрепостената Сам (Рейчъл Тейлър, „Трансформърс). Подборът на тези актьори не е най-успешното решение. Крис Пайн, когото харесвам, е направо отчайващ! Все едно не е на себе си. Играе пресилено, с нелепа дълга руса коса е, лигави се, въобще дразни постоянно от екрана. Цялата история на Бо, която трябва да дообогати сюжета, не е нито любовна, нито поучителна, нито възвисяваща. Можеше спокойно да я няма, но сигурно не са знаели с какво друго да запълнят екранното време.

Единствената светлина в тунела са изпълненията на Рикман и Пулман. Двамата актьори са си на висота, въпреки лошия сценарий на Bottle Shock. Да видите как Алън Рикман опитва за първи път пържено-панирано пилешко месо тип KFC- на забавен каданс, изкарва зъбите си напред, все едно извън ченето и с цялата погнуса, на която е способен отхапва миниатюрна хапчица. Това определено ме развесели. Или как Пулман отваря бутилка вино с катана – уау! Това са основните свежи моменти и наистина са забавни. Проблемът е, че тези двама актьори не успяват да изнесат целия филм.

Както споменах не намерих добър превод на термина Bottle Shock. Това всъщност е т.нар bottle sickness или maladie de bouteille. Става дума за временно състояние на виното, което се получава или веднага след дестилиране или по време на пътуване. Този процес променя вкуса и качествата на напитката.

Не съм имала огромни очаквания за филма, исках просто да се насладя на една приятна история за ценители на хубавото и качествено вино. За съжаление, поради своята мудност, излишни сюжетни линии и наистина ужасна актьорска игра от страна на Пайн, Bottle Shock беше за мен по-скоро изпитание на духа, отколкото приятна вечер. Не бих го препоръчала, защото времето на всеки е кратко и по-добре да го оползотвори за по-интересни и заслужаващи си филми. Остава ми утехата, че Алън Рикман беше перфектен както винаги и ролята на надут, леко ексцентричен, сноб-сомелиер определено му отива. Реалният г-н Спуриер твърди, че филмът е ужасен и няма почти нищо общо с действителността. Дори да е така, може да се радва, че прекрасен актьор като Рикман го е представил на големия екран. Продължавам нататък с друг филм и този път си стискам палци да попадна на скрит диамант.

Вижте още:

The World’s Fastest Indian (2005) / Най-бързият мотор

The Bounty (1984)

84 Charing Cross Road (1987)

2 thoughts on “Bottle Shock (2008)/ Бутилка Шок

Коментарите са изключени.