Snow Cake (2006)/ Снежна торта


ABC Actors – Алън Рикман

Оценка в IMDB: 7.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 65% (критика) vs. 86% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

Малко забавяне поради технически причини, но в никакъв случай не е отказване. Да кажем, че януари не е успешен месец за проекта „ABC Actors“ ми или просто си ме мързи откровено казано, особено що се отнася до това да гледам качествени филми, които изискват вниманието ми. Лесно е с бозички, леки романтични комедии или екшъни, друго си е да посегна към драма от 2006 г. с участието на Алън Рикман, както направих вчера. В сивите часове на ранния следобед се заредих пред екрана и пуснах „Snow Cake/ Снежна торта“. Бях, чела синопсиса и не знаех какво точно да очаквам, но бях сигурна, че ще е тежък филм и идея си нямах колко много.

„Снежна торта“ разказва за Алекс Хюз (Алън Рикман), англичанин, наскоро пуснат от затвора, отправил се към Уинипег, Канада по лични причини, които се разкриват впоследствие. По пътя си той се натъква на ексцентричната тийнейджърка – Вивиан (Емили Хемпшир, „Schitt’s Creek“), която пътува на стоп към дома си в Уауа. След спиране в крайпътна бензиностанция, в която момичето купува подарък за майка си, при излизане на главния път колата на Алекс бива ударена от тир. Той оцелява без драскотина, тя – загива на място. В пълен шок след случилото се, героят на Рикман решава да открие майката на Вивиан и да й даде подаръка, купен от покойната й дъщеря, миг преди смъртта й. Алекс отива в Уауа. При срещата си с Линда (Сигърни Уивър, „Пришълецът“), майката на Вив, той разбира, че тя страда от форма на аутизъм. С гузна съвест и подтиснат от тежкото си минало, героят на Рикман решава да остане при Линда до погребението на дъщеря й. По време на престоя си той се запознава и с Маги (Кари Ан Мос, „Матрицата“) свободолюбивата съседка на майката на Вивиан. Един изключително тъжен мъж, две коренно различни жени и много болка за разкриване и споделяне.

Признавам си, че и сценариста на „Снежна торта“  – Анджела Пел, и режисьора на лентата – Марк Евънс (House of America) ми бяха напълно непознати. Няма как някои значителни пропуски във филма да не се дължат на тях, защото едно от първите неща, които с хода на действието ме подразни е прекалено тежкия сюжет. Както се казва разговорно – пресолили са манджата. То са драми, то са смъртни случаи, то са болни хора, то е чудо. Не стига, че има нелеп инцидент, в който загива младо момиче, но и майка й трябваше има психическо разстройство. Личната история на Алекс е друга тема, но нека го кажа така – и неговата не е лека. Свикнала съм да гледам драматични филми, интересни са ми, но понякога има твърде много тежест, която отнема от качественото изживяване.

Изпълнението на Алън Рикман в „Снежна торта“ както е обичайно за актьор от неговия ранг е много силно и добро, но не е по-различно от други негови персонажи. То е мрачен, тъжен, самотен, саможив, но тайнствено очарователен и с добро сърце под маската, която носи. Рикман не излиза от зоната си на комфорт, но това не пречи. Изиграва Алекс по един правдоподобен начин и както винаги – зрителят се наслаждава на естествена и добра игра. За съжаление, не мога да кажа същото за Сигърни Уивър. Гледала съм филми, в които актьори пресъздават аутисти – „Рейнмен“, „Тунел до Китай“ и тн., може би и Сигърни е трябвало да си ги припомни. С според мен тя преиграваше не еднократно по време на филма. От едни изключително дълбоки и проникновено разсъждения за живота, скачаше в нелепо детско поведение, което изкривяваше до степен, че на моменти беше трудно да се понася героинята й. Изпълнението на актрисата, която се превъплъщава в дъщеря й – Емили Хемпшир, също беше слабо. Може екранното й време да не е голямо, но е ключово за сюжета. Визията й беше открадната от дъщерята на Ози Озбърн, а поведението беше копи и пейст на ролята на Али Шийди в „Клуб Закуска“. След началните 10 минути човек се чуди защо му е на Алекс да върши всичко последващо при положение, че Вивиан е толкова дразнеща.

Оставям настрана преиграването и прекалената драма, „Снежна торта“ е хубав филм. Да той има минуси, но има и своите плюсове. Историята е интересна, макар и тежка. Кара те да се замислиш за краткостта на живота, за ролята на случайността, за това как най-неочакваните запознанства могат да внесат нещо ново и преобръщащо в живота ти. Заглавието на лентата е изключително красиво, защото героинята на Сигърни Уивър е обсебена от любовта си към снега и за нея една „снежна торта“ предизвиква неземно щастие. Имаше и някои прекрасни и затрогващи моменти – как Рикман чисти в къщата, как Линда танцува с дъщеря си, как всички чуват на глас една от историите на Вивиан, която е за дете аутист, което тя се надява, че един ден ще произнесе заветните думи – „обичам те“. Това са красиви мигове и правят филма добър.

Тегля чертата и в мен остават едни двуполюсни усещания. „Снежна торта“ не е лош, но не е и много добър филм, който бих препоръчала горещо. Има прекрасни моменти, Рикман е чудесен както обикновено, но други актьори изостават и това е дразнещо за зрителя. Все пак имаше качествени мигове и не съжалявам, че го гледах. Нямам търпение да завърша доопознаването си на творчеството на Алън със следващия филм от проекта.

Вижте още:

Bottle Shock (2008)/ Бутилка Шок

The World’s Fastest Indian (2005) / Най-бързият мотор

The Bounty (1984)

2 thoughts on “Snow Cake (2006)/ Снежна торта

Коментарите са изключени.