ABC Actors – Алън Рикман
Оценка в IMDB: 7.6
Оценка в Rotten Tomatoes: 79% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
Екранизация на поема
Един малък италиански ресторант, двама брилянтни актьори и един филм-поема. За първи път се сблъсквам с този жанр. Едно е драматургичните екранизации на Шекспир или адаптирането на епистоларни романи като „Опасни връзки“. The Song of Lunch/ Обедна песен е камерна пиеса в рима, която има собствена динамика, приличаща понякога на танц между двама души. Редуват се забавяне със забързване, ритъмът се мени, но сякаш стои постоянен, думите се леят, понякога толкова точни и на място, че зрителят се потапя в произведението и няма как да не пусне една едва забележима усмивка.
За какво е филма? The Song of Lunch/ Обедна песен се развива в рамките на един споделен обяд между двама бивши любовници – Той е Алън Рикман, Тя е Ема Томпсън (Много шум за нищо). Героите нямат имена, защото могат да са всеки. Те нямат нужда от някой друг, защото цялото напрежение и енергия са насочени към тяхното минало и настояще, а защо не и бъдеще. Мястото също е от ключово значение – това е един малък италиански ресторант в Сохо, белязал техния живот и олицетворяващ промяната, която е настъпила. В миналото той е бил натуралистичен, жив, даже леко долнопробен, но истински, сега е бял, изчистен, стерилен, студен. Те са коренно противоположни. От едната страна на масата стои човек, загубил почти всичко, от другата – такъв, който е намерил щастието и покоя в живота си. Разговорът не тече постоянно, накъсван е от дълги паузи, които освен, че разкриват отношенията между героите, навяват мисли към по-дълбоки теми. Той, тя, една среща. Погребана ли е любовта? Може ли нещо да се промени?
Все още в съзнанието ми отекват стиховете на Кристофър Рийд, автор на едноименната поема – Обедна песен. Хареса ми неговата игра с думи и безпогрешна точност на изказа. Той ми даде идеята, че мога да си представям случайни минувачи като известни писатели само по начина на държане, говорене и обличане. Определено трябва да го пробвам, защо не? Написаното от Рийд е силно въздействащо. Толкова подробно са описани определени усещания и мисли – чашата примамлива червена течност, която те привлича като опиат, глътката свобода и утеха, погледите, които хвърляш понякога на напълно случайни и непознати хора, желанието да докоснеш някого, който ти е скъп, но вече отдалечен от теб. Прекрасно предаване на чувства и разсъждения. Всичко е толкова човешко и близко. Рийд пише поемата след смъртта на жена си и след като я завършва осъзнава, че е претворил мита за Орфей и Евридика. Това се оказва поема за смъртта и за това как няма връщане назад.
Разбира се, Обедна песен не би била така въздействаща без прекрасната и идеална актьорска игра на Рикман и Томпсън. Двамата са се сработили като едно цяло във филма. Знаем, че те са прекрасна екранна двойка още от „Наистина любов“, но тук те издигат отношенията си на ново ниво. Нито един от двамата не отстъпва на другия. Ема Томпсън е изключително нежна, изискана, красива, чувствена. Рикман е малко по нестандартен от обичайния си образ. Пак е мрачен и самотен, но някак по-раним, като воин, който е свалил гарда и се надява да получи малко топлота.
Обедна песен е поезия за любовта, загубата и тъгата. Един перфектен дует. Не знам дали други биха въздействали по този начин както го правят Рикман и Томпсън. Имаше и лека закачка с истинския съпруг на Ема Томсън, който се появява като снимка на корицата на книга, чийто автор е половинката на героинята й. Радвам се, че благодарение на проекта ABC Actors открих това скрито бижу във филмографията на Алън Рикман.
За финал ще оставя част от поемата:
It’s an ordinary day
in a publishing house
of ill repute.
Another moronic manuscript
comes crashing down the chute
to be turned into art.
(Обикновен ден в редакцията
на издателство с лоша репутация.
Превръщане на поредния идиотски
ръкопис, попаднал на бюрото ми,
в произведение на изкуството.)
cinemasistars.com 
6 мнения за “The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен”
Коментари са забранени.