ABC Actors – Бенедикт Къмбърбач

Оценка в IMDB: 7.9

Оценка в Rotten Tomatoes: 85% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

По действителен случай и екранизация по едноименна книга

Да подбера актьори за буквата „B“ не беше лесно, махнах и някои, на които май съм изгледала почти всичко. Бенедикт спечели вота във фейсбук групата и много се радвам, защото е изключително талантлив актьор, на който според мен предстоят още много прекрасни роли. Харесвам го в сериала „Шерлок“, въпреки че след 2-ри сезон малко ми стана в повече сюжета. От филмите му, любими са ми: „Игра на кодове“ и „Стар Трек“, „Д-р Стрейндж“ не ме грабна особено, не че той не е на ниво като игра. Като цяло обаче не съм гледала много филми с него (оставам настрана анимациите).За проекта разгледах филмографията му и се спрях на няколко заглавия, сред които Stuart: A Life Backwards (2007)/ Стюарт: Един живот отзад напред. Двама много добри актьори, една истинска история и обща продукция между BBC и HBO – трябваше да я видя.

Stuart: A Life Backwards е тежък филм. Автор на едноименната книга и на сценария е Алекзандър Мастърс – героят на Къмбърбач. Другата главна роля е поверена на Том Харди (Табу), който се превъплъщава в Стюарт. А кой е той? Стюарт е бездомник в началото на 30-те си години, който се сблъсква с Мастърс по повод една инициатива за освобождаване на двама социални работници, грижещи се за бездомници в Лондон. Запознанството им разпалва любопитството на Мастърс. Постепенно той опознава Стюарт и се заражда идеята да напише книга за живота му. Тя започва от сегашния момент и се връща назад във времето – в неговото детство, когато започват и първите му проблеми. Сегашно време, ретроспекция и елементарна анимация (базирана на рисунките на автора в книгата) се преплитат, за да разкажат една ужасно тъжна история за едно момче, което не е имало никакъв шанс за щастие и добър живот и което през по-голямата част от съществуването си е срещал само болка, насилие и безизходица.

Като начин на заснемане, динамика на действието и преплитане на сюжета, Stuart: A Life Backwards е много интересен, особено като се има предвид, че е телевизионен филм. HBO и BBC са рискували с един нетрадиционен сюжет и резултатът, както и самото качество, са прекрасни. Режисьор на лентата е Дейвид Атууд, чиято работа ми е позната от телевизионния филм „Баскервилското куче“. Спокойни кадри понякога се редуват с доста емоционални. Хареса ми как режисьорът е успял да улови на камерата истинската симпатия, която се заражда между Алекзандър и Стюарт. Тя надскача отношенията писател-муза и разцъфва в едно истинско приятелство. Моментите, когато Къмбърбач опитва от храната приготвена от Стюарт, когато изслушва тежките мигове от биографията му или когато приема дребните за автобус, идващи от ръката на човек, който се намира в по-голяма нужда от него, показват нелекия път на една връзка към взаимоуважение.

Както споменах и по-горе, Stuart: A Life Backwards е изграден върху двама персонажи – на преден план е Стюарт, а някак в сянка, но като постоянна опора е Алекзандър. Харди прави силно впечатляваща роля. Не знам дори как е успял да улови болката, мимиките, страданието, физическите характеристики на героя си. За тези, които го познават основно от екшъни, тази му роля ще ви изненада. Къмбърбач, макар и второстепенен не отстъпва и на йота от изключителното представяне на Харди. Той е твърд, постоянен, заинтригуван, винаги там, винаги с точните въпроси, винаги задвижващ колелото на мисълта и спомените на Стюарт. Трябва да отбележа, че при една толкова ярка роля на Харди, самият факт, че Къмбърбач изобщо не потъва, а е наравно с него, говори за качествата му като актьор.

Stuart: A Life Backwards засяга тежки престъпления и за успокоение мога да ви кажа, че повечето са намекнати, но спестени като картина и слава богу – няма нужда от това. Зрителят е достатъчно интелигентен да се досети само от разказа за събитията, които са сполетели главния герой. Е, има 2 по-насилствени сцени, нооо на фона на другите реалности, не правят огромно впечатление. Въпреки това имайте едно наум за тежките моменти и също така трябва да отбележа трудно разбираемият на моменти говор на Харди, дължащ се на самата роля, тъй като Стюарт има мускулна дистрофия.

След края на Stuart: A Life Backwards бях разстроена и си го признавам открито. Не защото не ми хареса или имаше фалшиво лигав завършек. Напротив, краят, както и самата история за съжаление са реални. Хубавото е, че въпреки тежкият живот Стюарт има точни размисли и чувство за хумор. В един момент Алекзандър пита Харди за какво съжалява най-много и той му отвръща – „за това, че открих насилието като реакция“.

Продължавам нататък с филмографията на Къмбърбач и нямам търпение да открия още интересни заглавия.

Вижте още:

The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен

84 Charing Cross Road (1987)

Snow Cake (2006)/ Снежна торта