Brexit: The Uncivil War (2019) – Брекзит


ABC Actors – Бенедикт Къмбърбач

Оценка в IMDB: 7.0

Оценка в Rotten Tomatoes: 82% (критика) vs. 0% (фенове – засега)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

По действителен случай

По новините още отекват последните новости във връзка с Брекзит и отхвърленото с рекорден брой гласове споразумение в британския парламент, т.нар историческа загуба на Тереза Мей. От 2016 г., когато духът беше пуснат от бутилката, политици, анализатори, политолози, и кой ли не се опитва да си обясни какво доведе до това историческо решение на референдума. Няма как кино индустрията да стои безучастно, защото от ерата на киното политиката е вдъхновение за творците. По време на гласуване по проекта ABC Actors,  Brexit: The Uncivil War (2019)/ Брекзит ми беше препоръчан от приятел и благодаря за това! Актуален, пресен, пресен (пуснат на 19 януари 2019 г.) и супер провокативен – това е идеалния коктейл. Лентата не е продукция на HBO, но се разпространява от гиганта. Всъщност продуценти са 3 фирми, най-голямата, от които е британския канал 4, а за най-малката – Baffin Media това е първи и единствен проект (любителите на конспирацията могат да разсъждават над този факт).

Брекзит се основава на реални личности и факти, оказали влияние върху референдума от 2016 г., но не трябва да забравяме, че е художествен прочит на събитията.  Разказва се за двете официални лобистки кампании „В: ЕС“ и „Извън: ЕС“. Тази за излизане на Великобритания от рамките на съюза се води от Доминик Къмингс (Бенедикт Къмбърбач) – противоречива политическа фигура, с много крайни виждания. От другата страна на ринга е Крейг Оливър (Рори Кийнър, „007 Координати: Скайфол“) – директор по комуникациите в кабинета на Дейвид Камерън. Тези, които са за излизане сякаш са съставени от отделни фигури, без ясен политически гръб зад тях, докато другите представят политическата власт и техните съмишленици. Във филма има и лек поглед върху кампанията на Найджъл Фарадж (Пол Райън, първа по-голяма роля), която е частно финансирана и в общи линии образът й е комичен и пародиен. Две кампании, милиони гласоподаватели, напрежение, което се трупа от десетилетия, един мъж, който сякаш си играе с теории, тактики и дебати.

Брекзит повдига доста въпросителни и теми за разсъждения. В много отношения, тъй като не съм следила неотлъчно събитията, филмът беше до голяма степен информативен. Това не означава, че трябва да се гледа като самата истина и да не се подлага на критика. По-скоро ми обърна внимание върху факти, детайли и личности, които или не са били широко разпространени по време на събитията, или не съм търсила достатъчно информация за тях. Свързвах референдума с големите имена като Камерън, Фарадж, Борис Джонсън, Тереза Мей и кой ли още не, без да си давам сметка за истинските кукловоди и тяхната вътрешна война. Осъзнах колко грозно са били използвани общочовешките страхове, трупани през годините – от имигрантите, от Турция, от взимането на парите, без определена възвращаемост, от загубата на работни места, от липсата на яснота за самото членство, от какво ли не. Сякаш този простичък въпрос е капката преляла чашата и хора като Къмингс просто леко са побутнали снежната топка по склона, за да се превърне в една истинска унищожителна лавина. Не съм от хората, което вярват в глобалните конспирации и зловещи master-minds (като герои от филмите на Бонд), но има някои факти засегнати във филма относно каква е намесата на технологиите в кампаниите и кои им вливат финансовите инжекции, които провокират немалко размисли.

Докато го гледах Брекзит едно от нещата, за които специално следях беше дали сценариста Джеймс Греъм (The Vote) ще залитне към някоя страна, но трябва да кажа, че не се дава подобно преимущество. Това е доста сложно постижение предвид близостта на реалните събития. Не че героят на Къмбърбач, поне според мен, не е представен като твърде комплициран политически гений и сякаш мааалко сценарият му симпатизира, но това е до усещане и друг, който го гледа може и да не отчете това. Любопитното е, че Греъм обича филми, концентриращи се върху избирателната система във Великобритания. Един от предишните му е „Вот“, а и още 2017 г. участва в екипа по късометражен филм относно излизането на Великобритания от ЕС. Нямаше как да не се заинтригувам, че той ще участва като сценарист в нова екранизация по едноименния роман на Оруел „1984“, нищо че за мен тази с Джон Хърт е прекрасна.

Режисьор на лентата е Тоби Хейнс, който е известен с работата си в сферата на телевизионните сериали, включително „Шерлок“ и „Доктор Ху“. Това е първият пълнометражен игрален филм на Хейнс и бих казала, че не му личи. Работата му е много добра. Има постоянна динамика, акцентиране върху определени персонажи, няма вглеждане в детайлите, но за сметка на това има диалог между главния герой и зрителя. Брекзит е добър политически филм за процеса на лобиране. Не съм сигурна дали е на нивото на „Цялото кралско войнство“ и „Да разлаем кучетата“, но със сигурност е доста добър филм, също като „Вотът“ с Кевин Костнър.

Ролята на Къмингс сякаш е писана за Бенедикт. Той се справя блестящо! Плешив, сприхав, обсебен, самовглъбен, егоцентричен, това са само част от състоянията, които Къмбърбач пресъздава в този образ. Широка палитра, която неминуемо говори за големия му талант! Останалият актьорски състав е много добър и на високо ниво. Лично аз харесвам Рори Кийнър от доста британски продукции. Един от любимите ми моменти в Брекзит е една вечеря между героите на Къмбърбач и Кийнър, която освен, че хвърля доста светлина върху персонажите, поставя и въпроса – „Какви ще са последиците?“

Брекзит е все още отворена рана за Великобритания. Прекрасно е, че излиза подобен филм, който пробва да постави въпросите директно, предоставя неудобни факти и надявам се ще обърне внимание на британците за това как всъщност са били манипулирани. Филмът е особено интригуващ във връзка с едно ново начало в политическата игра – борбата между старата школа по лобиране (преки срещи с избирателите, флаери, дискусии и тн.) и една нова генерация от лобисти, която залага на новите средства за комуникация (фейсбук, туитър). Втората достига доста подмолно до електората чрез реклами, алгоритми и програми. Добре е да се замислим и да си даден сметка за тези факти, защото тепърва ще определят все по-осезаемо политическата сцена. Тези неща се случват ежедневно без дори да си дадем сметка. Ако се замислите ще се досетите как вашите търсения, постове, блогове и интереси са толкова тясно обвързани и как сякаш от нищото получавате все нови и нови идеи за зарибяване, които сякаш случайно отговарят на търсенията ви. Сега си го представете по този начин, но използвано при определяне на гражданската ви позиция и политическо мислене – не е особено приятно, нали?

Брекзит се опитва да даде отговор на въпроса „Как?“ – как се стигна до този вот.  Не са засегнати причините за това – защо изобщо се стига до референдума. Може би те ще бъдат обект на бъдещи филми. Със сигурност препоръчвам да гледате Брекзит, защото е актуален, противоречив, динамичен и много интересен.

Вижте още:

Third Star (2010) – Трета звезда

The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен

The Bounty (1984)

2 thoughts on “Brexit: The Uncivil War (2019) – Брекзит

Коментарите са изключени.