Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин


ABC Actors – Кейт Бланшет/ Cate Blanchett

Оценка в IMDB: 7.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 90% (критика) vs. 77% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Мадам Бланшет ще ме извини, че така късно се отдадох на проекта с нейни филми, но уви времето тече и все е кратко. Разгледах отново филмографията й и няма как да не остана щастлива, че съм изгледала едни от най-хубавите филми с нея като „Елизабет“, „Властелинът на пръстените“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Вавилон“, „Небе“ и „Дарбата“  и някои не особено сполучливи ленти като „Бандитките на Оушън“, „Бандити“ (май трябва да избягва сценарий с крадци) и „Робин Худ“. Бях привлечена от няколко заглавия, които са ми минавали покрай вниманието, но все не успявах да ги изгледам. И така, първото от тях е Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин.

Това беше трудно решение за мен, тъй като всеки, който ме познава знае, че по принцип не харесвам работата на Уди Алън. Усещам как от екрана на монитора се хвърлят домати, но си признавам. За мен той е много мрънкащ и песимистичен и тези му недостатъци се предават във филмите под негова режисура. За най-отегчителни смятам характерните за него монолози, обикновено от мъже на средна възраст за нещата от живота или за пропуските в животqа или просто така – да се намират на приказка и да хабят екранно време. За неговите фенове ще кажа в своя защита, че съм гледала не малко от известните му заглавия като „Ани Хол“, „Манхатън“, „Мачпойнт“, „Полунощ в Париж“ и тн. Не, продължавам да не съм впечатлена от работата му, но намирам проблясъци, заради които все още се захващам да гледам негови филми. Най-често тези искри на надеждата са актьорите, които подбира, а в случая – прекрасната Кейт.

Син Жасмин е разказ за една жена – Жанет или Жасмин (Кейт Бланшет), както сама се е прекръстила, която е загубила луксозния си начин на живот, няма образование и квалификации, останала е без нищо и никого, освен доведената си сестра – Джинджър (Сали Хокинс, „Напълно безгрижна“). Имало е период, в който Жасмин е била обгрижвана и е получава всичко от богатия си съпруг – Хал (Алек Болдуин, „На лов за Червения октомври“), но поради финансовите му машинации той се озовава в затвора и семейството губи всичко. В неестествена за себе си среда, в непознатия Сан Франциско, Жасмин трябва да преглътне доста разочарования, хора и спомени, за да се опита да продължи напред.

Героинята на Кейт Бланшет в Син Жасмин е доста реална. Най-екзотичното в Жасмин е името, което самата тя си е дала, за да отговаря на образа, който се опитва да пробута на света. Тя има  – високо самочувствие, луксозно ежедневие, бляскави вечеринки, чанти Луи Вуитон и съпруга си. Или поне е имала. Филмът започва от момента, в който Жасмин е загубила всичко това. Тъжното е, че материалният свят е определял личността й и без него тя е изгубена, има пристъпи на паника и скърби ежеминутно. Тук прилагателното „blue“ в заглавието на филма има двояко значение. От една страна то символизира тъгата на Жасмин, както в известния  английски идиом, а от друга – показва носталгията по нейния богат съпруг, с когото са се запознали, когато е звучала песента „Blue Moon“.

Кейт Бланшет е идеална в тази роля. Толкова е естествена, че чак се плаша. Едновременно е хладнокръвна и уязвима, логично мислеща и напълно изгубена в свят на спомени и лекарства, проницателна и напълно наивна. Останалият актьорски състав в Син Жасмин също е прекрасно подбран и Уди Алън е успял да изцеди от всички най-доброто. Няма как Кейт да не блести по-ярко, защото целият сюжет е съсредоточен върху нея и това, което тя преживява. Другите съвсем естествено са встрани. Имат голям отпечатък върху сценария, но все пак са оставили Кейт да е в центъра на прожекторите.

Цялостното ми впечатление от Син Жасмин е много добро. Трудно ми е да си извъртя езика, предвид кой е сценарист и режисьор, но да – хареса ми! Имаше интересна заигравка с ретроспекцията, емоционално близки кадри на героите, лек обрат, който макар и предвидим беше поднесен на зрителя с финес. Какво не ми допадна – определено музиката. Саундтракът ми скъса нервите от самото начало, но другите аспекти тушираха този ефект.

Син Жасмин е история за разрушителната сила на емоциите, за отмъщението, за възмездието, за тъгата. Някои моменти ми напомниха за една от приказките в „Хиляда и една нощ“, в която един халиф си разменя мястото с един просяк – ту просякът живее в лукс, ту го връщат в мизерията и калта. Шокът, който човекът изживяваше беше ужасен и силно емоционален. Жасмин също изживява своя шок, но дали се възстановява от него може да разберете само ако и вие гледате филма. Аз продължавам напред с Кейт.

Вижте още:

Brexit: The Uncivil War (2019) – Брекзит

The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен

The World’s Fastest Indian (2005) / Най-бързият мотор

One thought on “Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин

Коментарите са изключени.