ABC Actors – Кейт Бланшет/ Cate Blanchett
Оценка в IMDB: 6.7
Оценка в Rotten Tomatoes: 76% (критика) vs. 54% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: нямам
За първи път видят филма като реклама на билбордове и като част от един от филмовите ни фестивали. Реших, че ще е интересно да го включа в проекта ABC Actors. Manifesto (2015) / Манифесто излиза през 2015 г., но голямата му премиера се осъществява 2 години по-късно по време на фестивала Сънданс. Творецът зад него, който е отговорен както за сценария, така и заснемането на лентата е Джулиън Розенфелд. Завършил архитектура, този режисьор е известен със своите визуални импровизации, които варират от документално до театрално представяне на сюжетите. Неговите творби се излагат в различни галерии, включително и в МОМА (Музей на модерното изкуство, Ню Йорк). Негова муза и център в Манифесто е прекрасната Кейт Бланшет.
Манифесто няма сюжет, това не е стандартен филм, а артистична творба. Няма диалози, основава се на лозунги, монолози, речи, слова, размисли. Няма актьори, на моменти се усеща една пустота. Все едно светът е изпразнен и само отделните герои съществуват в него, вероятно с цел подсилване на ефекта върху зрителя. Филмът няма хубав саундтрак, даже бих казала, че музиката нарочно е принизена до звуци, напомнящи возене в асансьор.
Манифесто се състои от 13 герои, 13 сегмента от по 10-тина минути. Във всеки един от тях се оповестява манифест на известно политическо или творческо течение. Започва се от Енгелс и се стига до Ларс фон Триър и неговата Догма 95. Освен тях успях да откроя още вижданията на Кандински и Гийом Аполинер, за останалите си признавам – чух ги за първи път и трябваше впоследствие да проверя към кои творци се отнасят. Имам да направя още едно признание, от 13-те не гледах 1 сегмент – този на кукловода, защото имам фобия от кукловоди и вентролози.
Един от факторите, който трудно би могъл да се определи е по кое време се развиват отделните сцени. Дали са в различни времеви периоди или са само съвременни? Архитектурата също има специфична роля във филма, вероятно поради естествения интерес на автора към нея. Начинът на снимане е много интересен и сякаш Розенфелд се е опитвал да създаде картини, скрити в лентата: кадър в дълбочинна перспектива на работата във финансовата борса, цветни спирали, семеен портрет, сиви и бездушни сгради, танц в бяло и много други. Всяка част започва с бавно приближаване на камерата към човекът обявяващ манифеста. Режисьорът ни представя стъпка по стъпка обстановката и ни води право към персонажа, който синтезира съответното течение дали чрез монолог, траурна реч или откъслечни мисли.
Безспорно Манифесто се гради само върху един център и това е Кейт. Тя се превъплъщава в 13 персонажа, мъже и жени, всеки различен, всеки характерен, като се започне от скитник, през хореограф до начална учителка. 13 различни образа, които биха затруднили и най-добрите актьори, но сякаш за нея са лесни превъплъщения. Тя се потапя напълно във всеки един герой. Зрителят вярва, че тя е и леко надрусаната пънкарка, и отрудената самотна майка, и телевизионната водеща. Тя е всички тези хора, тя е всички тези течения. Тя е произведението, чрез което авторът ни представя своите виждания. Уникална е! Не че някога съм се съмнявала в безспорния й талант, но тук тя показва, че може да е всеки. В една от сцените – тази на пуританската майка – тя играе заедно със семейството си – тримата си сина и съпруга си. Което прави филма още по-личен за нея.
Вероятно Кейт е била привлечена от възможността да разкрие своите заложби в толкова широк спектър от персонажи и да заснеме филм само заради самото изкуство. Това не е лента за широката общественост и това е ясно показано от режисьора. Дали обаче е моят тип творба, това е друг въпрос. Оценявам филма като вид творческо преживяване, но той не ми хареса, защото не е моето усещане за изкуство. Просто не е моето нещо. Както трудно гледам постановки в Сфумато и изобщо не понасям картини, плод на формализма и футуризма, така и не мога напълно да оценя филми като Манифесто. Казвам го с ръка на сърцето. Много лесно мога да седна и с една псевдо артистична въздишка да кажа как този филм ми е отворил очите, дал ми е храна за размисъл или че за мен само подобни ленти представляват истинско изкуство. Това би било пълна лъжа и съм се наслушала и нагледала на кинокритици и блогъри, които го правят. Затова моята кратка оценка – това е интересна кино творба, която вероятно ще бъде оценена от някои хора, но на мен не ми хареса като цяло. Въпреки това имам невероятно силни впечатления от метаморфозите на Кейт.
cinemasistars.com 