Roald Dahl’s Esio Trot (2015) / Костенурке, костенурке


ABC Actors – Джуди Денч/ Judi Dench

Оценка в IMDB: 7.0

Оценка в Rotten Tomatoes: няма (критика) vs. 72% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Екранизация по романа на Роалд Дал – „Костенурке, костенурке“

Джуди Денч е дама в толкова много направления – като се започне до женственото й излъчване и се стигне до титлата във Великобритания. Малка на ръст, с живи светли очи, Джуди очарова публиката с многобройните си превъплъщения. Сред любимите ми са: кралица Виктория в „Г-жа Браун“, мадам „М“ във филмите на Джеймс Бонд, Айрис в едноименния филм за известната писателка, Арманд в „Шоколад“, Агнес в „Местни новини“ и много други. Разбира се, не съм гледала цялата й филмография и много се радвам, че именно тя се падна в проекта ми ABC Actors.

Roald Dahl’s Esio Trot (2015) / Костенурке, костенурке е телевизионен филм на BBC, екранизация по романа на Роалд Дал. Разказва се за господин Хопи (Дъстин Хофман, „Рейнмен“), който е пенсионер, живеещ в Лондонска кооперация. Въпросният господин има две страсти – градината си и съседката от 3-ия етаж – г-жа Силвър (Джуди Денч). За съжаление, г-н Хопи е прекалено срамежлив дори да я покани на чай, а тя има една голяма любов – костенурката й – Алфи. Постепенно се заражда план в главата на влюбения мъж – ако сбъдне желанието на възлюбената си, костенурката й да порасне, дали тя наистина ще е толкова благодарна, че да откликне на неговите чувства?

Както се вижда от краткото описание това не е драматичен филм, а една много сладка любовна приказка, поднесена с невероятното чувство за хумор и фин усет на Роалд Дал. Голям почитател съм на писателя и като видях това заглавие във филмографията на Джуди Денч, нямаше как да го пропусна. Да не говорим за добрия подбор на екипа. Режисьор е Диарбла Уолш, чиято работа познавам от мини-сериала „Малката Дорит“ (екранизация по Дикенс) и „Фарго“. Сценарист на филма е небезизвестният Ричард Къртис, който ни е дал истории като „Четири сватби и едно погребение“, „Наистина любов“ и „Въпрос на време“. Екранното партньорство между Джуди Денч и Дъстин Хофман е прекрасно. Разказвач е Джеймс Кордън, който в шоуто си обича да кара знаменитости да пеят в колата му.

Костенурке, костенурке е толкова приятен и забавен, че може да се гледа от цялото семейство. Няма груб език, много целувки или тягостни разговори между възрастни, които биха отегчили децата, а и не само. Не е чисто женски филм, както някои биха го нарекли, нито е бозав, защото е като приказка. Действието сякаш се развива в един нереален Лондон, в който винаги грее слънце, птичките пеят, а цветята цъфтят. Камерата постоянно прескача между разказвач и действие, между балконите в кооперацията и между героите хора и костенурки. Цветовете са прекрасни и много наситени, което е търсен ефект.

Джуди Денч е като бонбон. Облечена е в толкова сладки рокли, някои от които ми се прииска да имам. Носи се доста шармантно – със заешки уши, с тиара от 20-те, с едни червеникави букли, въобще е като кукла. Прекрасно пресъздава героинята си, която нито е прекалено умна и задълбочена, нито е просто повърхностна. Приказлива и сърдечна, на зрителя му става ясно защо господин Хопи така естествено се е влюбил в нея.

Костенурке, костенурке е прекрасен филм с предвидим сюжет и в това е чара му Не че зрителят не знае накъде го води историята, но начинът по който е разказана очарова и омагьосва. Иска ти се да имаш костенурка, да й даваш шантави имена, увличаш се от трепета на сърцата на героите, въобще напълно се потапяш в историята. Хареса ми и мисля, че е приятен начин да изключиш от ежедневието. Не е филм, който преобръща живота, заслужава куп награди или е изключително арт. Не! Костенурке, костенурке е красива любовна приказка, гарнирана с прекрасното чувство за хумор на Роалд Дал.

Вижте още:

Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин

The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен

84 Charing Cross Road (1987)