Оценка в IMDB: 7.5

Оценка в Rotten Tomatoes: 96% (критика) vs. 82% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Спайк Лий е режисьор, който обича да изправя холивудските среди на нокти, поставяйки им трудни казуси, свързани с расизма. Човекът зад филми като „Do the Right Thing“ и „Malcolm X“ получи първата си номинация за Оскар. Но дали Комисията ще бъде толкова разчупена, че да му я връчи? Заслужава ли всъщност за този филм?

„Черен в Клана“ е базиран на истински случай. Разказва историята на Рон Стауърд (Джон Дейвид Уошингтън), който е  чернокож полицай в Колорадо Спрингс през 70-те години. Той успешно успява да завърже контакт с местния Ку-клукс-клан, но има един проблем – колкото и да са го харесали по телефона, той не може да се срещне с тях лице в лице по очевидни причини. Така негово лице става – Флип Зимерман (Адам Драйвър, Кайло Рен от Междузвездни войни), полицай-евреин, когото инфилтрират в клана под името Рон Стауърд. Акцията продължава в следния синхрон – то телефона е истинския Рон, на живо е неговия колега. Целта е – разобличаване на плановете на Клана и предотвратяване на техни насилствени действия. Дали е успешно и дали ги разкриват? Това се разбира в хода на историята.

„Черен в Клана“ започва с документални кадри и Алек Болдуин като разказвач от името на бялата раса и завършва отново с документални кадри от 2017 г., от които става ясно, че филмът е много актуален, макар че действието се развива близо 50 години по-рано, защото все още има Клан и все още има невинни жертви. Така, това, което веднага удря зрителя е осъзнаването на факта, че расизмът продължава да гори доста силно в сърцата на някои представители на бялата раса.

Признавам, че имах смесени чувства преди филма. По принцип съм забелязала, че Спайк Лий има наклонност, когато прави своите филми за расизма да демонизира белите и/или да ги показва като пълни идиоти. Тук също в началото тръгва в тази посока – единствения „добър“ бял е евреин, другите са някакви крайни фанатици и тн., но постепенно се разкриват някои нюанси – сержанта, капитана, документалния финал, който е в памет на нелепо загинало бяло момиче. С това искам да кажа, че Спайк ме опроверга и дава по-широка гледна точка на расизма.

Особено място във филма е отделено на „Раждането на една нация“. Превъртайки назад кино-лентата стигаме до далечната 1915 г., когато режисьорът Дейвид Грифит разбунва духовете в американското общество с филма си „Раждането на една нация”. Въпреки всички протести, сблъсъци и изказвания на Асоциацията за напредък на цветнокожите, филмът се появява в кината. Посланието, което той изпраща до американското общество, е че чернокожите не са хора, а Ку-Клукс-Клан, който точно в този момент се възражда, е защитник на бялата раса. Въпреки опитът на Грифит да се извини на американската публика със следващия си филм „Нетърпимост” (1916 г.), той ще остане за мнозина афроамериканци изразител на прорасистки стереотипи.

Също така цялостното послание на „Черен в Клана“ е прекрасно – който желае зло другиму – сам става негова жертва! Омразата е като бумеранг и се връща при теб с удвоена сила. Може да не бъде изкоренена, но със сигурност не е безнаказана. А и човек трябва да си дава сметка за действията и последиците от тях. Във филма липсва и захласването или т-нар хепи енд. Системата си е tale as old as time, както се пееше в една известна анимация и колкото и да се стремиш да разкриеш престъпленията, винаги достигаш до едно ниво, след което те спират, защото винаги има по-висшестоящи, които дърпат конците и това не е само в нашата скъпа родина.

Главните герои се справят чудесно с ролите. Фен съм на Драйвър, въпреки доматите по него след „Междузвездни войни“ и той дава един доста пълнокръвен образ. Екипът е чудесно сработен. Музиката куца, ноооо това не е за първи път. Работата на Спайк е много добра – движение на камерата, акцентиране върху персонажите в близък кадър, подсилване на напрежението между героите, акцентът върху звука като позвъняването на телефон или звукът от дръпване на цигара, който дава необходимата секунда пауза. картината се допълва от наситените цветове и символите на Черните пантери и Клана. Реалистично е, диалозите и вярванията, които се прокламират от отделните трибуни са плашещо реалистични.

„Черен в Клана“ е филм за расизма в Щатите. Като цяло има приятно чувство за хумор, особено расистките шеги, които са си позволили, защото напоследък е рядкост на Запад да говорят така свободно. От двата часа и половина, най-въздействащ за мен беше последния половин час, дотогава действието ми се струваше малко мудно. Но тези последни 30 минути дават всичко – посланието, наказанието, погледа към съвременността. Хареса ми, определено. Не знам дали трябва да вземе за режисьор, защото не съм изгледала конкуренцията, а и се съмнявам, че точно тази година ще се случи да го отличат. Определено е добър и ще е хубаво да вземе за сценарий. Холивуд може вече все по-рядко да прави стойностни филми, но поне тези от тях, които не са лоши и са носители на някакво послание е добре да бъдат отличавани, за да продължат да ги правят.

Вижте още:

Оскари 2019 – пълен списък на номинациите

ABC Actors

Кои за победителите? – БАФТА 2019