ABC Actors – Джуди Денч/ Judi Dench

Оценка в IMDB: 7.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 91% (критика) vs. 89% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Екранизация по книга

По действителен случай

Макар че изгледах филма „Филомена“ преди няколко часа още съм под въздействие на историята и емоциите, които той предизвика в мен. Усещам тъга, гняв, разочарование, че не е холивудски хепи енд, а реална история. За първи път и откакто започнах проекта давам 7 като лична оценка, не защото и други филми преди това не бяха така истински и трогващи, този обаче имаше пълния пакет – въздействаща лична история, прекрасно изпълнение на актьорите и особено на Джуди Денч, един фин и ненатрапчив подход на снимане на режисьора, който преплиташе минало, настояще, филмови кадри и тн. и това, което го прави още по-специален – беше вложено сърце.

„Филомена“ разказва историята на Филомена Лий (Джуди Денч), пенсионирана медицинска сестра от Ирландия, която е отдадена католичка, без чувство за хумор, но с прекрасно топло сърце, което вижда позитивното и доброто у хората. След 50 години мълчание тя споделя със семейството си, че на 19 години е родила незаконен син в Абатство Шон Рос, Роскреа, Ирландия. За да се издължи на монахините тя е трябвало да работи в абатството и е имала право да го вижда само по един час на ден, докато един следобед синът й е даден на осиновители и тя никога повече не го вижда. Със задачата да й помогне да открие сина си се заема един циничен, журналист, който е атеист по убеждение и има негативно отношение към околния свят – Мартин Сикссмит (Стийв Куган, „Алън Партридж“). Филомена и Мартин започват своето издирване, което ще ги отведе не само до Ирландия, но и до Новия свят, в търсене на едно момче, на един пропуснат живот и на една любов, която е като отворена рана.

Филмът въздейства изключително силно в социален аспект. Това, която абатството прави не е изключение за 50-те години на ХХ в., а е било практика в Ирландия. Зад маската на вярата, добродетелите, правдивото божествено възмездие и нуждата от изкупление, стотици жени или са умирали по време на раждане, някои една 14 годишни или са били разделяни с децата си без да се зачитат техните права, възползвайки се от чувството им за срам и вина. Филомена е една от тези жени. Петдесет години тя носи тайно своя срам и своя копнеж по изгубеното си дете, преди да осъзнае, че е грях и да лъже близките си за това, което така тормози душата й. Тя има спомените си и една стара черно-бяла фотография на три годишно момченце. През годините тя неколкократно се е опитвала да разбере съдбата на сина си. Това, което ме ужасява е потайността и прикритостта на монахините дори след толкова десетилетия. Как може да служиш на Бог и да не проявяваш милосърдие? Това обезсмисля цялата идея.

„Филомена“ ни показва нежната страна на Джуди Денч. Тя е добра, силна, търпелива, наранена и какви ли още не емоции бушуват в героинята й, които Денч успява да покаже  – понякога чрез думи, друг път чрез поглед или жестове. Наистина невероятно изпълнение. Филмът е бил номинират за 4 награди Оскар, включително за главна женска роля, но статуетката тогава отива при Кейт Бланшет за „Син Жасмин“. Тъй като наскоро гледах и този филм не мога да преценя коя е по-добра от двете, защото и двете изпълнения са въздействащи и много добри, но по различен начин.

Нейният партньор в търсенето на сина й е изигран от Стийв Куган, който е познат основно като комик, но тук прави страхотна драматична роля. Не го харесвам по принцип, но след „Филомена“, си променям мнението. Той е и един от сценаристите на филма. Режисьор е Стивън Фрайърс, която стои зад камерата на филми като „Опасни връзки“ и „Кралицата“. Акцентирайки върху определени сцени Фрайърс прави съпричастни зрителите с всяка една емоция на героите: майката, която гледа през решетките как отвеждат детето й, пропускането на прекръстване със светена вода след излизане от изповедалнята, усмивката на Филомена и още толкова много. На няколко пъти диалогът е изключително силен, но това не се дължи на дълги монолози или фрази, напротив става дума за кратки и ясни виждания, чувства и преживявания предадени само чрез няколко думи.

„Филомена“ е прекрасен филм. Той е като тъжна ирландка балада за майка изгубила сина си и търсеща го десетилетия наред. Представям си за какъв копнеж и болка става дума и Джуди Денч е успяла да ги улови до най-малкия детайл. Това е определено една от много силно въздействащите роли на Денч и нямам търпение да видя още такива!

Вижте още:

Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин

The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен

The World’s Fastest Indian (2005) / Най-бързият мотор