Повтори ли Марвел успеха?
Капитан Марвeл! Отмъстителите: Война без край
Оценка в IMDB: 6.9 Оценка в IMDB: 8.5
Оценка в Rotten Tomatoes: 79/55% Оценка в Rotten Tomatoes: 85/91%
Оценка Cinema Sistars: 5/7 Оценка Cinema Sistars: 6/7
Денят на жената отмина, а с него дойде и премиерата на „Капитан Марвел“. Не мога да кажа, че го чаках с нетърпение или исках да отида. По-скоро не, защото се притеснявах да не е ужасяващ ужас като Wonder Woman. Подтикната от приятелки, луди фенове на Марвел, бях изкушена и замъкната на прожекция, в която честно казана очаквах, че ще си поспя, въпреки светлината в тунела в лицето на Джуд Лоу.
Да, ама не. Капитан Марвел се оказа по-интересен, отколкото очаквах. Действието се развива през 1995 г., на планетата Хала, където властва империята Крий и където една готина бойна мадама – Верс (бъдещата капитан Марвел/ Бри Ларсън, „Стаята“) се обучава да е герой от нейния наставник – Йон Рог (Джуд Лоу, „Отблизо“). Тя няма спомени за миналото си и трудно контролира емоциите си и съответно – силите си. Върховният интелект на планетата изпраща Йон и Виърс на мисия срещу големия враг – скрулите, шейпшифтъри (променят външния си вид), които са напаст за империята Крий и са причината да няма мир по света. Въпросните скрули правят засада и залавят Виърс, слагат я на специална машина и пробват да извлекат спомените й, които се оказват, че са свързани с планетата Земя и с един учен – д-р Лоурънс (Анет Бенинг, „Американски прелести“). Сюжетът продължава с приключения на Земята, истината за миналото на Виърс и разбира се – решаване на проблемите на настоящето. В цялото това приключение се забъркват още – младия Фюри (Самюъл Джаксън, „Стъкло“) и едни оранжев котарак Гус.
Трябва да има доста аплодисменти за ефектите в Капитан Мервел, както винаги. Този път технологията, с която подмладяват Самюъл Джаксън и Кларк Грег е направо уау. Не е стил възрастния Хари Потър в последната част, нито е сглобено насила като в Бързи и яростни, точно обратното – истинско „уау“. При наличието на такава технология, интересно как и кого още ще подмладяват във филмите. Актьорите са симпатични и то много. Бри Ларсън е страхотна като силна, независима, красива, нинджа супер героиня. Джаксън е себе си и готин, както винаги. Джуд си е Джуд и може да изиграе каквото си пожелае, а Анет Бенинг е много свежо допълнение към екипа, не я бях гледала от цяла вечност. Чувството за хумор е 50 на 50 и не че няма шеги, нооо да кажем, че не са стил „Пазителите на Галактиката“. Като цяло е супер феминистки филм за героиня, която рита задните части на космическите злодеи, безстрашна е и ти се иска да й подражаваш ако си малко момиченце. Саундтракът много си заслужава – предимно дамски състави.
Колкото до минусите – и те не са малко. Има банални сцени в Капитан Мервел, като тези, в които тя си променя цвета на костюма или когато се държи като мъжко момиче. Сюжетът като цяло куца, не бих казала, че има обрати – или ще се досетите накъде отиват нещата, или вече сте чели фен теории за това. Няма изненади, няма особени промени в героите, няма нещо изключително, което да го отличава от останалите филми за отделни герои на Марвел. За мен не е толкова интересен като Железния човек или Капитан Америка, но в никакъв случай не е бутафорен като Човекът-мравка или Венъм. Капитан Марвел е в златната среда – хубав е, женски е, тя е супер, въобще – заслужава си гледането и не би разочаровала никой фен.
Заредена от прожекцията, вечерта гледах Отмъстителите: Война без край, който бях пропуснала по технически причини, но сега най-сетне си наваксах. Вече бях подготвена от спойлери, трейлъри, теории какво се случва, но все пак си беше интересно.
Отмъстителите: Война без край започва от края на Третия Тор – Танос е заловил кораба на бога на гръмотевиците (Крис Хемсуърт), брат му Локи (Том Хидълстън) и Хълк (Марк Рафало). Това, което търси този гранд злодей са камъните на безкрайността – 6 на брой (космос, ум, реалност, сила, време и душа). Идеята му е да си събере и да направи естествен подбор – да унищожи на случаен принцип половината Вселена с едно щракване на пръстите, за да може след това светът да е едно по-добро място. Целия филм проследява опитите на Танос (Джош Бролин) и слугите му да съберат камъните и отпора, който дават Отмъстителите, както на Земята, така и в Космоса. В лентата се появяват още любими и обичани персонажи като Железния човек (Робърт Дауни Младши), Капитан Америка (Крис Евънс), Черната вдовица (Скарлет Йохансон), всички от Пазителите на галактиката и тн.
Отмъстителите: Война без край от самото начало започва с драматичен момент и дава заявка, че няма да е като предходните филми за добре познатите супер герои, а напротив – ще има победи, загуби, тъга, може в очите на някои фенове и сълзи. Спокойно, не на мен, така че няма да изпадам в сантименти. Ефектите са отново супер и то много! Батални сцени, пречупване на реалността, игра с форма, цвят и звук. Готино е за гледане. Актьорите вече така добре са си паснали с костюмите, че са напълно естествени и е кеф да ги гледаш. За мен тук изпъкнаха Тор, Спайдърмен и Гомора. Чувството за хумор е много свежо, особено в началото, когато Тор се среща с пазителите на галактиката. Според мен са правили доста дубли, докато са спрели да се смеят.
Това, което не ми хареса особено в Отмъстителите: Война без край е дисбаланса на силите. Не че няма победи, но човек все остава с усещането, че „лошите“ са прекалено силни, умни и точни, а добри са слаби, разединени, твърде подвластни на емоциите. Ще видим как ще разрешат това в Endgame.
Като цяло Отмъстителите: Война без край доста ми хареса, но не мога да кажа, че бях зашеметена. Капитан Марвел беше свежа и нямам търпение да я видя как сритва още злодеи. Ако тегля чертата – за всички фенове на комиксите и екшъните – и двата филма са хубави и си заслужават гледането, ако обаче този стил филми не ви харесват по принцип, просто ги пропуснете. Аз като фен на Марвел – бях впечатлена и се изкефих. Има и малък трибют към Стан Ли в началото на Капитан Марвел, който е много мил. Приятно гледане!