ABC Actors – Юън Макгрегър/ Ewan McGregor
Трейнспотинг Т2 Трейнспотинг
Оценка в IMDB: 8.2 Оценка в IMDB: 7.2
Оценка в Rotten Tomatoes: 90/93% Оценка в Rotten Tomatoes: 80/78%
Оценка Cinema Sistars: 7/7 Оценка Cinema Sistars: 6/7
Юън Макгрегър е един от най-любимите ми актьори – не само, защото го смятам за хубав и чаровен, а защото е изключително талантлив актьор. Едни от любимите ми филми с него са „Мулен Руж“, „Голяма риба“, „Нора“, „Госпожица Потър“, „Око на свидетел“ и „Записки под възглавката“. Разбира се, той е страхотен Оби Уан, но това е извън класациите. Не мисля, че неговите роли са „Долу любовта“, „Джак убиецът на великани“ или „Риболов в пустинята“. Участията му като глас в анимационни филми или като герой в игрални семейни филми са също много добри – все пак той е изкусителния Люмиер в „Красавицата и звяра“.
Да, знам, изненадвам ви с това признание – до този момент не бях гледала „Трейнспотинг“, имам и други подобни черни точки във филмовата си култура, но ето че идва мига, в който да ги поправя. За проекта реших не просто да изгледам първия, а в един ден да видя и продължението, да сравня филмите, да видя промяната, да се опитам да обхвана цялостната идея и картина. Тежичко беше, но се радвам, че го направих.
Трейнспотинг е екранизация по едноименния роман на Ървин Уелш (автор, който трудно чета), докато продължението е базирано не само на тази книга, но и на „Порно“. Действието се развива главно в Шотландия. Разказва се за няколко приятели от детството – Рентън (Юън Макгрегър), Компира (Юън Бремнър, „Гепи“), Болното момче/ Саймън (Джони Лий Милър, „Елементарно“), Бегби (Робърт Карлайл, „Време за мъже“) и Томи (Кевин Маккид, „Рим“). Те не са гении, но не са и глупави, те нямат нормирана работа, както се казва – доят социалните помощи, имат семейства и/или приятелки, въобще са прекрасни примери за т.нар „бял боклук/ white trash“ и това, което ги сплотява допълнителни, освен общото минало, е любовта към хероина. Мамят, крадат, пробват да спрат, потъват, издигат се, подкрепят се, изоставят се, въобще пълна палитра от емоции, основно в отрицателния спектър. Хубаво е продължението да не се гледа без първия филм, защото то започва 20 години от момента, в който завършва Трейнспотинг. Във втората част има и свежи попълнения, каквото е и българското участие на Анджела Недялкова (Аве) в ролята на Вероника, която е един от водещите персонажи. Сред изпаренията от наркотиците и моментите на проблясък се ражда една вълнуваща, стряскаща и ужасно реална история за приятелството, предателството, изкуплението, промяната, израстването и може би – примирението.
Екипът, който стои зад двете ленти е не само един и същ, но и работи съвместно по доста други заглавия. Режисьор е Дани Бойл, който ни е радвал и с филми като „Плажът“ и „Беднякът милионер“, скоро очакваме и новата му лента – „Вчера“, вдъхновена от Бийтълс. Сценарист е Джон Ходж, който по принцип си работи с Бойл и по неговите филми. Бойл работи с Джони Лий Милър във „Франкенщайн“, а Ходж се сработва съвместно с Юън Макгрегър в „Плитък гроб“. Както се казва – те са като голямо семейство. Може би това е и причината така естествено да влязат в образите и да предадат историята.
Това не са наивни филми за доброто и злото, където е лесно да си избереш страна и да кажеш той е прав, а другия не е. Напротив, героите са тотално сбъркани и дори понякога да клониш към някого от тях, в крайна сметка едновременно харесваш и не понасяш нито един. Юън е страхотен като Рентън, има няколко въздействащи монолози както в първата лента, така и в продължението, които направо те карат да настръхнеш. Абсолютно е попил героя си, което важи и за останалите, които са не по-малко луди, отдадени и невероятни в ролите си.
Едно обаче се забелязва и важи за целия екип и това е смиряването с възрастта. Трейнспотинг направо ми гръмна рецепторите! Той е провокативен, потресаващ, сложен, уникално сниман, въздейства както с визия, така и с реплики. В тази първа част почти не се сещам разговор, който да не е бил много интересен или да ме е карал да се замисля, да не говорим, че имаше и страхотно чувство за хумор. Т2 Трейнспотинг е по-различен. Минали са 20 години и това си личи не толкова във физическата промяна, колкото в духа. Във втория филм всички са кротнали – Дани Бойл не е така експресивен в снимането. Не че отново не използва уникалните си техники и ъгли като например – сянката на майката на масата, ретроспекциите, мигът, в който Компира си представя, че пада.
Малко е да кажа, че на моменти Трейнспотинг е направо брутален и всеки, който го е гледал ще се съгласи – дали ще е сцената с тоалетната, бебето или халюцинациите на Рентън – всичко направо те хваща за гърлото и не те пуска до финалните надписи. Бойл е уникален в начина, по който снима взимането на една голяма доза хероин – като от гроба или постоянното присъствие на влаковете като тапети, като пейзаж и тн. В Т2 Трейнспотинг я няма провокацията. Актьорите не са така откачени, дръзки или дори разсъждаващи за нещата от живота. Всичко е по-обрано, по-цивилизовано. Това най-вероятно е търсен ефект, за да се покаже разликата, промяната, която е настъпила за изминалите 20 години, но това отнема отчасти от въздействието, което оказва втория филм.
Саундтракът също се е променил. Първия е страхотен, а вторият – става. И двата са хубави, но отново се усеща разликата. Като говоря за повторение – има ясни моменти на съживяване на определени сцени – приятелите, които стоят върху покрива на един вагон, едни и същи места и улици, където сякаш усещаш призраците от миналото, непокътнати стаи от детството, монолози, които резонират с миналото, но са критика към настоящето. Тези моменти са ценни и не само дават спойката и обвързват първия с втория филм, но и наблягат на особено въздействащите моменти.
И в Трейнспотинг, и в Т2 Трейнспотинг Бойл и Ходж са се опитали не само да предадат една история и проблема със зависимостта от наркотиците, те предават и духа на времето. В първия филм атмосферата на 90-те години е много ярка – дрехите, музиката, събиранията, кръчмите – всичко си крещи за това поколение. Двадесет години по-късно вече се усещат настъпилите промени, които са както политически, така и социални. Вече има повече емигранти в Шотландия, все пак така се включва и българското участие (дори има реплики на родния език). Появяват се проектите за евро субсидии, кредитните карти, спорът за лятното часово време, промените в общуването чрез телефоните и социалните медии. Няма как тези неща да не намерят дори малко място във филма, защото сега те са част от нашата реалност.
Трейнспотинг силно ми въздейства, направо ускори ритъма на сърцето ми. Малко е да кажа, че е страхотен. Няма дори една точка, която бих променила или която не е достоверна. Т2 Трейнспотинг също ми хареса, защото отново видях познатите герои и разбрах как се е развил живота им. По този начин самата история някак стана по завършена. Разликите обаче са осезаеми и няма как втория да ми хареса толкова, колкото първия. Има и една заигравка, която прави Бойл, т.нар „метод на сандвича“. Трейнспотинг започва с едно изброяване, което видоизменено се появява и в края на филма (ето го сандвича) и благодарение на трансформираното послание показва промяната настъпила в един от героите. При Т2 Трейнспотинг няма подобен похват, по-скоро има малко библейски привкус – завръщането на блудния син. Въпреки това и в двата присъства едно от най-въздействащите послания, което е базирано на кампанията срещу наркотиците от 80-те години: „Избери живота!“. В първия то е част от т.нар сандвич и бележи началото и края на филма, а във втория – е някъде в средата. И в двата филма са силно въздействащи, затова завършвам с цитати от тях…
Трейнспотинг:
Избери живота.
Избери работа.
Избери кариера.
Избери семейство.
Избери си голям скапан
телевизор…
Избери здравословен живот,
нисък холестерол…
Избери ипотека с фиксирана лихва.
Избери си първи дом, приятели.
Избери спортни дрехи
и подходящ сак…
Избери да седиш и да гледаш
затъпяващи телевизионни състезания,
докато нагъваш полуфабрикати.
Т2 Трейнспотинг
Избери…
Дизайнерско бельо,
с напразната надежда
да върнеш живота в някоя умряла връзка…
Избери айфон, произведен в Китай
от някоя самоубийца,…
Избери фейсбук, туитър,
снапчат, инстаграм
и хиляди други начини да плюеш жлъч
по хора, които не познаваш.
Избери да си обновиш профила.
Да кажеш на света какво си закусила
с надеждата, че на някого му дреме.
Избери да намериш старите гаджета,
отчаян да не изглеждат по-добре от теб.
Избери да блогваш всичко –
от първата чекия до последния дъх.
Човешките отношения са принизени
до дигитални данни…
Избери да пищиш за аборта.
Избери сексистките шегички, плювните,
порното и потискащото женомразство.
Избери, че 9/11 не е имало,
а ако е имало, са били евреите.
Избери ненормирано работно време
и два часа пътуване до работа.
Избери същото за децата си, даже по-зле.
И си кажи, че е по-добре, че нямаш деца.
А после се отпусни и задуши болката
с неизвестна доза от неизвестна дрога,
забъркана в нечия кухня.
Избери неизпълнените обещания
и угризенията впоследствие.
Избери да не си взимаш поука
от грешките.
Избери да видиш как
историята се повтаря.
Избери бавното примирение
с това, което ти е по силите,
вместо това, за което винаги си мечтал.
Примири се с малкото
и се прави на корав.
Избери разочарованието.
Избери да изгубиш онези, които обичаш.
Те се оттеглят,
а къс от теб умира с тях.
И виждаш как някой ден
един по един, всички ще си отидат.
И от теб няма да остане нищо,
нито живо, нито мъртво.
Избери бъдещето си, Вероника.
Избери живота.
cinemasistars.com 