ABC Actors – Итън Хоук/ Ethan Hawke

Оценка в IMDB: 6.9

Оценка в Rotten Tomatoes: 88% (критика) vs. 74% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4,5/7

биографичен 

Харесвам биографични филми, особено когато са свързани с музиката. Минавайки през филмографията на Хоук веднага забелязах Born to Be Blue (2015) / Роден да бъде тъжен, художествен прочит на събития от живота на известния джаз тромпетист Чет Бейкър. Обявен за „Джеймс Дийн“ а джаза, Бейкър е известен със своите импровизации, тембър и… силната си пристрастеност към наркотиците. Хоук успява да покаже нюансите в образа на този известен музикант – от неговата зависимост до любовта му към джаза.

Действието на Роден да бъде тъжен се развива в средата на 60-те години. В основата е случка от живота на Чет Бейкър (Итън Хоук), която белязва кариерата и съществуването му, а именно моментът, когато този музикант е пребит, най-вероятно поради проблемите си с наркотиците, избиват му зъбите и той не може да свири. Лентата проследява борбата на Чет да превъзмогне тази физическа травма, отърсвайки се от емоционалния си багаж – своята зависимост, самота, спомени и оценката, дадена му от Майлс Дейвис. Хората, които са до него в този момент са неговия приятел и импресарио Дик (Калъм Кийт Рени, „Мементо“) и новата жена в живота му – Джейн (Кармен Еджого, „Селма“). Травми, зависимости и любов правят един биографичен коктейл, в който изпълнението на Хоук ярко изпъква.

Сценарист и режисьор Роден да бъде тъжен е Робърт Будру, който е известен най-вече с работата си по късометражни ленти. Хоук и Будру си партнират отново в Stockholm (2018)/ Стокхолм, проследяващ събитията от 1973 г. и появата на т.нар „Стокхолмски синдром“. Макар и филм за реална личност, сценарият не претендира за пълна достоверност или биографична последователност. По-скоро е базиран на реални събития и черти на характера на Чет Бейкър, като се опитва да предаде своята визия за случилото се и за човека зад тромпета.

Както споменах – обичам биографичните филми, но този не е от най-добрите, които съм гледала. Роден да бъде тъжен не е от ранга на „Амадеус“, „Да преминеш границата“ или „Ла Бамба“. Не му достига дълбочина и динамика на развитие на историята. Има един особено дразнещ мотив с витаенето на Майлс Дейвис като дух в спомените на Бейкър, на когото главния герой едва ли не трябва да се докаже и да опровергае негативната му оценка. Има и леко заиграване с ретроспекцията, но сякаш режисьорът първоначално е решил да го вплете, след това е размислил и накрая – направо се е отказал. Хареса ми идеята миналото да е в черно/бяло и така да контрастира на настоящето. Въпреки това повтарящите се мотиви са по-скоро дразнещи, отколкото допълващи въздействието на историята.

Личността на Бейкър не е особено очарователна. Талантлив музикант, но разруха като човек и то под влияние на собствените си саморазрушителни решения. Къде ще моли за пари, къде ще посегне към инжекцията, въобще има едно постоянно ходене по права над бездната. Хоук е изключително добър в ролята на Бейкър. За мен това, което прави Роден да бъде тъжен добър филм е основно изпълнението на Итън. Уловил е мимики, жестове, глас, тембър. Неговото изпълнение е прекрасно. Тук Хоук показва и нова страна на таланта си – пее много нежно и въздействащо в две от най-силните сцени от филма – „My Funny Valentine“ и „I’ve Never Been In Love Before“. Както можете да се досетите саундтракът е много добър, особено за феновете на джаза.

Роден да бъде тъжен е добър биографичен филм за Чет Бейкър, който обаче не блести с нещо особено. Приятен за гледане, но не особено интригуващ. Най-силните моменти си остават великолепната музика и прекрасното изпълнение на Итън Хоук, който канализира емоциите и характера на известния музикант, за да разкаже историята на една звезда, която се бори със своите отрицателни страни. Филмът е хубав пример за упоритостта, борбеността на духа и преодоляването на травмите, но остава и отворената хипотеза – ако не е беше посягал изобщо към наркотиците, това нямаше да му се случи. За финал – Итън Хоук и My Funny Valentine…

Вижте още:

ABC Actors

Brexit: The Uncivil War (2019) – Брекзит

The World’s Fastest Indian (2005) / Най-бързият мотор