Before Midnight (2013) / Преди полунощ


ABC Actors – Итън Хоук/ Ethan Hawke

Оценка в IMDB: 7.9

Оценка в Rotten Tomatoes: 97% (критика) vs. 82% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

 

Сигурно всеки е имал усещането, че понякога гледа един хубав филм в неподходящия момент или възраст – твърде рано, твърде късно, но изключително хубаво е, когато тема, време и настроение съвпаднат и можеш да оцениш подобаващо нещо, което е много качествено. Много обичам „Преди изгрева“ и „Преди залеза“, но сякаш ги гледах твърде малка, в „Преди полунощ“ аз и историята се настигнахме. След срещата в един влак, възраждането на чувствата в романтичния Париж, дойде времето за нежния финал в часовете преди часовникът да удари 12.

Преди полунощ е последната част от трилогията за Джеси (Итън Хоук) и Селин (Джули Делпи, „Два дни в Париж“). Те бяха млади, когато се срещнаха, вече пораснали, когато се преоткриха, а сега, вече са зрели хора, на около 40, които все още се обичат силно. Двамата са заедно вече от 10 години, имат близначки, които дообогатяват връзката и живота им, живеят във Франция, той продължава да пише, а тя се е отдала на своите работни мечти. Не всичко е цветя и рози. Джеси се е отдалечил от сина си, който е вече тийнейджър и живее с майка си в Щатите, а Селин все още се опитва да балансира в себе своите роли на половинка, майка и жена с независим дух. Те са в Гърция, на почивка, действието се развива в един ден и зрителите за последно повдигат завесата и надникват в интимния живот на добре познатите герои. Дали те са щастливи, влюбени и дали остават заедно…

Харесвам стила на Ричард Линклейтър (Юношество) и идеята му да проследява герои в реално време, през истински времеви диапазони. Сякаш самата история пораства или помъдрява с възрастта на персонажите и промените, които настъпват в самите актьори. Той е автор на сюжета, но историята става още по-истинска от включването на Хоук и Делпи като сценаристи, също като в предходните два филма.

Филм-пиеса, перденцата се дръпват и слънцето грее ярко през лятото в едно гръцко кътче. Елин и Джеси са вече 10 години заедно. Само за един ден зрителят може да воайорства във взаимоотношенията между един мъж и една жена, които са от много време заедно. Болезнено откровени, забавни, интелигентни, закачливи, дяволити, леко вулгарни, това са разговорите между главните герои и техните познати. А нима не е така и в реалния живот? Чувството за хумор е страхотно! Това е филм за откровеността в една двойка, без маски, без захар, без изкривяване. Грешките на едната и на другата страна са болезнено видими. Няма Марс или Венера, има двама души, които са различни, но които са свързани от едно истинско чувство – любовта. И, да, тя не е сладникава и съвършена, тя е честна, открита, може би леко ръждясала от битовизмите, но дори още по-силна.

Енергията и магнетизма на Хоук и Делпи са силно въздействащи. Не може да има друг Джеси, както не може да има друга Селен, а сякаш има хиляди подобни на тях персонажи, които се срещат, обикват и решават да прекарат живота си заедно. Актьори и герои са като слети, конкретно в тази трета част си личи колко комфортно се чувстват Хоук и Делпи с персонажите си. Сякаш вече не е просто актьорска игра.

Има страхотни моменти. Например, един обяд, на който присъстват различни видове двойки от различни поколения и всяко дава своя поглед за връзките и взаимоотношенията между двама души. Една от сцените е изключително въздействаща – Хоук наблюдава една празна стая, режисьорът акцентира на пространството и мебелите, на липсата, толкова емоционално въздействащо е.

Преди полунощ“ е идеалния завършек. Отворен край, както и в останалите. Зрителят е бил поканен само да надникне отново в живота на Джеси и Селен, а след това камерата го отдалечава – стига толкова, остави героите на мира. Едно среднощно сбогуване с двама души, които са се открили и са решили да бъдат откровени до болка един с друг и да се приемат такива, каквито са. Така и аз казвам чао на Итън Хоук и поглеждам към следващото филмово предизвикателство в проекта, кой/коя ли следва?

Вижте още:

84 Charing Cross Road (1987)

Carol (2015) / Каръл

The Song of Lunch (2010)/ Обедна песен