ABC Actors – Морган Фрийман/ Morgan Freeman
Оценка в IMDB: 7.3
Оценка в Rotten Tomatoes: 76% (критика) vs. 74% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
По книга
По действителен случай
Филмографията на Фрийман е впечатляваща и с радост мога да се похваля, че повечето му известни роли са ми добре познати. Една обаче ми убягваше и това беше неговото превъплъщение в Нелсън Мандела. Известен политик, Нобелов лауреат, символ на края на апартейда, Мандела е сред политическите икони и винаги, когато актьор пристъпва към пресъздаване на такава личност или постига страхотен успех, или е неубедителен. В случая Фрийман е прекрасен. Има дори номинация за главна мъжка роля през 2010 г. и ако не беше Джеф Бриджис, сигурно щеше да я получи. Пропуснат да се гледа тогава, наваксан сега благодарение на проекта – Invictus (2009) / Непобедим е стойностен филм. Той е меланж между няколко жанра. Смесва политиката, спорта, биографичните елементи и историята, за да разкаже на зрителите за това как се обединява един народ.
Действието в Непобедим започва през 1994 г., когато Нелсън Мандела (Морган Фрийман) печели президентските избори. Задачите през новия президент са доста тежки. Той трябва да даде пример на народа си как да преодолее прехода от апартейд към демокрация. Има постоянно и сериозно напрежение между бели и чернокожи. Историята показва как чрез определени промени, Мандела успява да постигне своите идеи. Смесва администрацията и охраната си, опитва се да даде личен пример, но това, което е и центъра на сюжета е идеята да превърне националния отбор по ръгби, който е символ на старите порядки, в нещо коренно различно – обединител на бели и чернокожи. В тази задача той е подпомогнат от капитана на отбора Спрингбъкс – Франсоа Пиенар (Мат Деймън, „Добрият Уил Хънтинг“), който е впечатлен от личността на новия президент. През 1995 г. ЮАР е домакин на световното първенство по ръгби. Дали отборът ще обедини нацията или Мандела ще срещне опозиция на идеите си?
Режисьор на Непобедим е Клинт Истууд (Добрият, лошият и злият). Той и Фрийман си партнират в няколко филма – „Непростимо“ и „Момиче за милион долара“. Непобедим е третият им общ проект, като и трите пъти Фрийман получава номинации за Оскар, за „Момиче за милион долара“ дори получава такъв. Това приятелство, според мен, спомага за по-лесната работна атмосфера. Филмът е като семеен, Фрийман и Клинт са приятели, Скот Истууд играе един от състезателите по ръгби, а другият му син – Кайл, работи върху музиката. Това е една от характерните особености при работата на Клинт, той обикновено работи с познати, приятели, семейство, което не е необичайно в подхода му, тъй като винаги търси разтърсващи истории, някои от които по действителен случай. Друга характерна черта в работата на Истууд е човешкият поглед върху сюжета. Да, филмът е главно политически и спортен, но Клинт се опитва да изкара на преден план и особеностите на характерите на главните си герои, да илюстрира същността им чрез ежедневието или навиците им. Той се опита да намери онези детайли, които не само ще покажат Мандела като миролюбив политик с широки идеи, но и като един самотен мъж, останал без семейство, който носи призрака на затвора навсякъде със себе си.
Историята на Непобедим е по книгата „Да играеш с врага: Нелсън Мандела и Играта, която създаде нацията“ на Джон Карлин. Адаптирането на сценария е дело на Антъни Пекам (Шерлок Холмс). Историята е интересна, не особено динамична, но детайлна и истинска. Тук водещото не е ритъма, а дълбочината. Сюжетът се крепи основно на играта на Фрийман. Тук трябва да се отбележи колко умело успява да се превъплъти в известния политик. Сигурно е гледал записи, защото имитира движенията, усмивката, поведението, погледа на Мандела. Играта му наистина е много добра и си заслужава адмирациите и номинациите.
Не ми хареса особено прекаленият позитивизъм в изграждането на главните герои. Мандела е направо супер добър, а това не е точно така. Клинт е взел един отрязък от кариерата и живота на този политик, но нещата невинаги са били мир, цветя и рози. Преди осъждането си Мандела е бил ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес. В Непобедим зрителите се срещат с един пацифист, който иска всички да са много щастливи заедно и взаимно да се приемат, въпреки годините на омраза. От време на време има изваждане на скелети от килера, но някак мъгливо. Героят на Мат Деймън също е безкрайно позитивен. Веднага харесва лидера, не подлага нищо на съмнение, той сякаш е там да се възхищава, подкрепя и да вярва безрезервно на президента.
Въпреки тези малки забележки, Непобедим е чудесен биографичен филм. Харесаха ми някои черти от политика Мандела. Когато го питат как така в миналото е бил срещу отборът по ръгби, а сега го подкрепя, той си признава, че си е променил мнението и се надява и народът да го направи. Това е чудесен пример за водене на политика. Да признаеш миналото си, грешките си или временните си заблуди. Да дадеш личен пример как е човешко да си промениш мнението, а не като някои съвременни политици да отричаш всичко, което си казал или правил преди да дойдеш на власт. Картина, която е добре позната у нас.
Непобедим е интересен филм за едно спортно събитие, което успява да обедини един народ. Фрийман е прекрасен в ролята на Мандела и оставя само приятни впечатления у зрителя. Заглавието на лентата е по една поема, за която се твърди, че е вдъхновявала Мандела, докато е бил в затвора. Мисля, че е красива, затова за финал, ето и нейните думи:
Мразя нощта, която ме обгръща!
Тъмнината цари навсякъде
Благодаря на Бог,
за моята непобедима душа.
Притиснат от обстоятелствата…
…аз няма да плача
и да се страхувам
Вярвам, че някога ще бъда свободен,
отвъд това място
на гняв и сълзи,
обречено от ужаса на сенките.
И все пак, след всичките
тези опасности през годините,
аз няма да се страхувам!
Няма значение колко
дебели са решетките
и колко строго наказанието
ще бъде!
Аз съм командира на съдбата си!
Аз съм капитана на душата си!
cinemasistars.com 