Going in Style (2017) / Да напуснеш играта със стил


ABC Actors – Морган Фрийман/ Morgan Freeman

Оценка в IMDB: 6.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 48% (критика) vs. 57% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4,5/7

 

Да, признавам си, за последен филм на Морган Фрийман избрах нещо лекичко – от една страна, защото след проекта вече официално съм изгледала всичките му по-значими роли, а от друга – понякога обичам да разпускам с комедии, които имат страхотен актьорски състав. Прави ми и впечатление, че през последните години Фрийман обича да играе в истории, свързани с крадци („Сега ме виждаш“ 1 и 2; „Обирът на девицата“). Гледала съм му ги, освен – Going in Style (2017) / Да напуснеш играта със стил. Допълнителен стимул за мен бяха неговите партньори в престъплението – Майкъл Кейн (Правилата на дома) и Алън Аркин (Мис Слънчице). Малко настроение, малко типична американска комедия, леки опити за римейк на филм от 1979 г. и прекрасни превъплъщения на любими актьори.

Да напуснеш играта със стил разказва за трима приятели – Джо (Кейн), Албърт (Аркин) и Уили (Фрийман), които са пенсионери, живеещи приличен живот, но които един ден са извикани от своя профсъюз, за да разберат, че тяхната компания, в която са вложили пенсионния си фонд, се разпродава и което е още по-ужасно – тя ще преразпредели спестяванията им и ще ги остави без нищо. Уили е болен, Джо има ипотека, а Албърт дори живее при Уили. В тази ситуация на Джо, който наскоро е бил жертва в банков обир, му хрумва да оберат банката, която ще получи парите им и да си вземат това, което им се полага. Проблемът е, че те са обикновени хора, които нямат уменията на престъпници. Оттук и комедийните ситуации и развръзки.

Сценарист на Да напуснеш играта със стил е Едуард Канън, който  е автор и на историята от 1979 г. Не съм гледала стария филм, но по трейлъра съдя, че горе-долу сюжетите си съвпадат, дори има определени сцени като тримата приятели на пейката и тн., които са идентични. Режисьор на лентата е Зак Браф (Гардън Стейт), за когото признавам, че не го харесвам като актьор, но зад камера се справя добре. Освен звездното трио, участват още Мат Дилън (Фактотум) като разследващия полицай и Кристофър Лойд (Завръщане в бъдещето) – като почти напълно изкукал старец. Ролята на Лойд не ми хареса и не знам защо се е съгласил. Участва и Ан Маргет (Сърдити старчета), за която мога да кажа „уау“, макар и над 70 години изглежда чудесно.

Фрийман, Аркин и Кейн са прекрасни! Наистина оставам без думи. Какъвто и да е сценария, каквито и да са сюжетните линии и дори някъде да има пропуски, те са толкова чудесни актьори, че винаги ще направят един филм много добър! Не мога да отделя представянето на Морган от това на останалите, защото и тримата имат влияние върху сюжета и забавни реплики. Мисля, че им е бил голям купон да снимат заедно и диалозите им се получават съвсем естествено.

Сюжетът на Да напуснеш играта със стил, макар и комедиен, е доста социален. Не че при нас са цветя и рози, но пенсионната политика в САЩ също си има своите кусури. Едно фалиране на фирмата или разпродаване на акциите й и хората могат да се окажат без покритие и в сложни ситуации на стари години. Доста нечестно отплащане за целия им труд и живот. Разбирам защо решиха да прекрачат закона и определено им симпатизирам, то това е и целта на историята.

Като цяло филмът е хубав, не е изненадващ, типична американска комедия, няма неочаквани обрати или тежки драми. На моменти е малко тромав, дори хаотичен, но както казах – спойката от тримата главни актьори държи юздите на сценария. Хубавото е, че няма простотии или неприлични ситуации, както често се случва в американските комедии през последните години. Не, Да напуснеш играта със стил залага на стария американски хумор. Не ми хареса колкото „Обирът на девицата“, който също е с Фрийман и в който също участват актьори от старото поколение – Кристофър Уокън (Ловецът на елени) и Уилям Мейси (Фарго).

Не разбирам крайните критики към този филм. Да, той не е нещо особено, но не знам кой човек сяда със супер високи очаквания за американска комедия или въобще за комедия. Забавен е, не дотам да ти потекат сълзи, но по приятен начин, а и актьорите играят чудесно. За мен не е велика комедия и не бих го сложила в най-любимите си филми от този жанр, но определено ми хареса и го гледах с удоволствие. С малко смях и забавление затварям вратата на филмографията на Фрийман и продължавам към следващия актьор от проекта. Отново нямам търпение!

Вижте още:

Bottle Shock (2008)/ Бутилка Шок

Roald Dahl’s Esio Trot (2015) / Костенурке, костенурке

The World’s Fastest Indian (2005) / Най-бързият мотор