Оценка в IMDB: 7.4
Оценка в Rotten Tomatoes: 81% (критика) vs. 82% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
екранизация по роман
Навън е мрачно. Април се оказа по кисел от Малък Сечко и по-сприхав от Баба Марта. Неделя вечер е и настроението е малко влажно и минорно. Реших да разцъкам списъка с филми на Нетфликс и да си харесам нещо, с което да разведря душата. Отдавна бях хвърлила око на Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи / The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society (2018), тъй като прочетох романа на един дъх и останах влюбена в него. Проблемът е, че винаги подхождам скептично към екранизациите. Те или са много добри и се доближават до романа (в редките случаи), или така ме разочароват, че дори прекрасните актьори не могат да спасят положението (за мен това е „Къщата на духовете“). И така, гледат ме едни чудесни актьори от афиша, Ламанша ме приканва със своя втори по големина остров, времето навън е типично английско и ще ми помогне да се потопя в атмосферата – какво пък – нека видим…
Действието в Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи се развива непосредствено след края на Втората световна война. Годината е 1946 г., младата писателка Джулия Аштън (Лили Джеймс, „Mamma Mia! Отново заедно“) търси ново вдъхновение за следващия си роман. Лондон тепърва се отърсва от ужасите на войната, както и самата Джулия. Тя е натрупала популярност и престиж със свои по-лековати книги от времето на военните действия и сега иска да се посвети на нов проект. Нейн приятел и издател е Сидни (Матю Гууд, „Игра на кодове“), а нейн годеник е американеца Марк (Глен Пауел, „Кралици на ужаса“). Един ден тя получава писмо от фермер от остров Гърнзи, който се е сдобил с една нейна книга от личната библиотека. Даунси Адамс (Микел Хаусман, „Игра на тронове“) се оказва един от основателите на нетрадиционно общество – Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи. Каква е историята около това сдружение? Кой са хората, които участват в него и защо, за бога, се казва така – са само част от въпросите, които пробуждат любопитството на Джулиет.
Автори на едноименния роман са леля и племенница – Мери Ан Шафър и Ани Бароуз, а с адаптацията му се заемат – Кевин Хууд (Да бъдеш Джейн) и Дон Рос (Това сме ние). За да бъде още по-хубав екипа, зад камера застава един от любимите ми режисьори – Майк Нюел (Четири сватби и едно погребение). Това, което ми харесва в работата му са близките кадри на героите, преплитането на случайности като това да застане рибарска мрежа пред погледа на двама влюбени, и вглеждането в детайлите – изсъхнали цветя в тефтера, малко преспапие, леко докосване на ръцете. Има прекрасни моменти по време на гледането и работата на Нюел прави разказа още по-красив.
Освен гореизброените актьори, в Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи участват още: Джесика Браун Финдли (Абатство Даунтън), Том Кортни (Никълъс Никълби) и Пенелъпи Уилтън (Най-екзотичният хотел Мариголд). Главната тежест пада върху плещите на Лили Джеймс, която е фина, чувствителна и нежна в своето изпълнение. Някои харесват работата й, други – не, аз към момента не съм разочарована от изпълненията й и мисля, че тепърва ще гледаме още силни превъплъщения от нейна страна. Микел Хаунсман е прекрасен в ролята на леко срамежлив, очарователен фермер, който нажежава романтичната атмосфера.
Когато говоря за романтика не трябва да оставате с впечатлението, че Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи е любовна бозичка. Напротив, книгата, както и филма, засягат доста сериозни теми свързани с войната. Безумие, загуба, героизъм, жертвоготовност, страдание, самота са само част от линиите в сюжета. Има и любов, но тя е тиха, скрита и уязвима, тъй като след толкова ужаси човек го е страх да се отдаде на щастие. Гърнзи е бил окупиран от немците по време на Втората световна война. Семейства са се разделяли с децата си и са ги изпращали на главния остров, майки са губили дъщерите си, деца са се разделяли завинаги с родителите си. Това са истински и затрогващи моменти, предадени с лекота от Шафър и Бароуз, а впоследствие намерили прекрасно изобразяване на големия екран от чудесния актьорски състав. Емоциите изглеждат реални и докосват зрителя.
Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи много ми хареса. Сюжетът е интригуващ, актьорската игра е чудесна, сцените са изпипани до детайли. Пуснах го и за мен неусетно изминаха два часа. Искаше ми се да гледам още за тези герои. Няма как. Изпратих ги с финалните надписи и с някои цитати от известни писатели като Ламб и Уайлд. Заслужава си да му дадете шанс – приятно гледане!
cinemasistars.com 