Оценка в IMDB: 7.2
Оценка в Rotten Tomatoes: 85% (критика) vs. 76% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
Круела Девил, Алекс от „Фатално привличане“, която ме ужаси със зайчето, маркиза дьо Мертьой, която ме провокира да прочета книгата „Опасни връзки“ и чието екранно присъствие е така запомнящо се, че и до днес, когато се сетя за филма – „това е по-силно от мен“. Глен Клоуз има излъчването на силна жена и повечето й героини се вписват в този образ. Дори в сериала „Щети“ нейният персонаж – Пати Хюз е адвокат-пираня! Без значение дали пред малкия или пред големия екран, Глен Клоуз привлича вниманието и очарова зрителите.
Глен Клоуз е актриса, на която силно се възхищавам. Както и за други актьори и за нея ми е непонятно защо към момента не е получила Оскар (има цели 7 номинации), но сигурно я чакат за цялостно творчество. Тази година тя беше забелязана от критика и зрители в превъплъщението й в Джоан Каселман в The Wife (2017) / Съпругата и успя да се пребори с конкуренцията и да грабне наградата „Златен глобус“ за невероятното си превъплъщение. Благодарение на проекта и на страхотна препоръка от приятел и аз успях да стана един от зрителите, които да се насладят на това изпълнение.
Съпругата разказва за Джо Каселман (Джонатан Прайс, „Бразилия“), който е известен писател, има прекрасна и вярна съпруга – Джоан (Глен Клоуз) и две пораснали деца – Сузана и Дейвид (Макс Айрънс, „The Riot Club“). Една сутрин той е събуден в ранни зори, за да му съобщят, че печели Нобелова награда за литература. Разтърсен, развълнуван и горд, той заминава, заедно с жена си и сина си, за да получи престижното отличие. В самолета, на път за Стокхолм, Каселман се натъква на един досаден стар познат – журналист, който иска да напише неговата биография – Натаниел Боун (Крисчън Слейтър, „“), който върви като сянка след семейството. Няколко дни в Стокхолм, едно от най-големите отличие за един писател и една съпруга, която с мълчанието си, казва всичко.
Режисьор на Съпругата е Бьорн Рунге, шведски кинодеец, който е известен с работата си върху – Daybreak от 2003 г., а сценарист е Джейн Андерсън (Olive Kitteridge). Филмът е екранизация на едноименния роман на американската писателка Мег Уолицър. По този повод беше включен в миналогодишната селекция на фестивала Синелибри. Любопитен е факта, че в ретроспекция героинята на Глен Клоуз се играе от дъщеря й – Ани Старк (Албърт Нобс).
Историята в Съпругата е интересна, макар и леко предсказуема като сюжет, но не в това е скрита силата на филма. Въздействието си има име и това е Глен Клоуз с нейното перфектно превъплъщение в г-жа Кауфман. Дори не мога да изброя всички мигове, мимики, погледи, усмивки, жестове, с които тя предава чувствата и характера на героинята си. Тя е съпругата, която знае целия дневен режим на мъжа си, тя е там да се погрижи за здравето и комфорта му, тя е майката, която следи за всяка емоционална реакция на децата си и иска да ги предпази от всичко, тя е половинката, която стои до съпруга си, усмихва се, но и е готова с лекота да го критикува, когато момента е удачен. Героинята на Глен не може да бъде хваната в уязвим момент, да е неподготвена, да бъде измамена, съблазнена или надхитрена. Цялата тази палитра от чувства и поведение дължи своето екранно изразяване на прекрасната Глен Клоуз.
Филмът е концентриран около образа на г-жа Кауфман, но това не означава, че останалите актьори са просто статисти. Подборът е силен и добър и всеки е на мястото си и вдъхва живот и енергия на героя си. Джонатан Прайс отново дава на публиката прекрасно изпълнение, макар и леко засенчено от магнетизма на Клоуз. Айрънс Джуниър поне засега не показва харизмата на баща си, но и ролята му не предполага това, тъй като е доста статична. Един от най-силните моменти във филма за Крисчън Слейтър е разговорът му с Глен Клоуз. Диалогът им е интензивен и интересен, малко като игра на котка и мишка или проба за надцакване. В това своеобразно разиграване на покер, според мен, Клоуз държеше асата.
Съпругата не е просто филм за това как зад всеки успял мъж стои една силна жена, макар това да е главното послание. Това е по-скоро история за това, че не всичко е такова каквото изглежда и човек не бива да скача в прибързани изводи. Не всяка добра съпруга е скучна и покорна, не всеки велик мъж е заслужил почестите, с които го обсипват, не всяка любовна история е или проста, или комплицирана до безкрайност. Двама души не остават заедно притискани само от навика или отговорността около отглеждането на семейство. И за съжаление както често се случва с човешката душа, човек осъзнава колко цени други, едва когато е на път да го изгуби. А дали ще успее да преживее това прозрение е друг въпрос.
Първата глътка от филмографията на Глен Клоуз беше като вълнуваща дегустация в някоя традиционна италианска винарна – прекрасен букет от вкусове с малко остра нотка, която оставя със зрителя. Теми за размисъл, вълнение от изпълнението и един филм, който е муден като действие, но вълнуващ като история.
cinemasistars.com 