ABC Actors – Глен Клоуз/ Glenn Close

Оценка в IMDB: 6.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 56% (критика) vs. 48% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4,5/7

Като гледам скоростта, която развивам като майка-киноман, по проекта май ще си откарам доста време с него, докато го завърша, но печеля повече наслада и страхотни филмови изживявания. Трябва и да призная, че напоследък се разсейвам с един тийн сериал, за който ще ви споделя някой друг път. Оставяйки настрана моите guilty pleasures, миналата вечер успях да си открадна малко време за възрастни и с половинката изгледахме Albert Nobbs (2011) / Албърт Нобс. Лентата има 3 номинации за Оскар, включително и Глен Клоуз за своето превъплъщение в Албърт.

Албърт Нобс (Глен Клоуз) е сервитьор в хотел Морисън в Дъблин. Действието се развива през XIX в., главната сцена е самият хотел, а основните персонажи са хората, които работят/отсядат на това място. Албърт е стриктен, изпълнителен, коректен, изтупан, тих, спестяващ и малко странен, защото той всъщност е тя. На персонажът на Клоуз му се е наложило да приеме ролята на мъж, когато е бил на 14 години и оттогава, повече от 25 години, той познава само този живот. Един ден Албърт се среща с Хюбърт Пейдж (Джанет Мактиър, „Аз преди теб“), който е нает за бояджия и който разкрива тайната му, но решава да я опази, защото самият той има сходна съдба. Междувременно животът в хотела кипи, млади камериерки като Хелън (Миа Васиковска, „Мадам Бовари“) се влюбват в опасни младежи като Джо (Арън Тайлър-Джонсън, „Шут в г*за!“), но привличат и интереса на Албърт.

Историята в Албърт Нобс е базирана върху новелата на Джордж Мур – „The Singular Life of Albert Nobbs“. Режисьор на филма е Родриго Гарсиа (Пасажери). Идеята за историята е на Ищван Сабо (Мефистофел), а по сценария работят Габриела Прекъп (На среща с Венера), Джон Банвил (Морето) и самата Глен Клоуз. Лентата обра известни негативи от ЛГБТ общността, защото веднага беше поставен в тази категория. Това обаче не е поредната история за жена, която обича да се облича като мъж, това е историята на една епоха, в която, за да оцелееш понякога се е налагало да се представяш за някой друг.

Каквото и да кажа за актьорската игра би било малко. Най-голямото богатство на Албърт Нобс са изпълненията на Клоуз и Мактиър. Изключително силни превъплъщения на двет невероятно талантливи актриси. Те променят походката, говора, външния си вид, мимиките, жестовете, всичко необходимо, за да минат за мъже и го правят като по учебник. Това особено ясно си личи в една сцена, в която се престрашават да излязат за малко навън облечени като дами, но схванати от целия си изминал живот на мъже. Определено Албърт Нобс може да служи като наръчник за актьорите и превъплъщенията им в противоположния пол. За да бъда на 100% искрена, трябва да призная, че персонажът на Мактиър е по-силен от този на Клоуз. Господин Пейдж е стабилен, осъзнал себе си човек, който е готов да направи каквото трябва, за да оцелее, продължи, за да живее и възнамерява да го направи, докато трагедията на Албърт е, че животът го е смачкал от млад и него го е страх да живее и да сбъдне мечтите си. Всъщност Албърт има една голяма мечта за свой магазин, но дори тя е пречупена през призмата на страховете му. Той иска да я сбъдне на всяка цена, това е пътеводната му звезда и тъжното е, че няма значение кой друг ще е в картинката, стига визията в главата му да стане реалност. Оттук идват и проблемите му.

Албърт Нобс е сниман хубаво и се радва на превъзходни изпълнения, но има едно голямо „НО“ – развитието на сюжета е мудно и нереалистично. В началото има ред и яснота, после бум сякаш главният герой полудява и взима не особено логични решения, предприема странни действията, абсолютно несигурен е, въобще става една пълна каша. Самата развръзка е скучна и можеше да е напълно различна. При персонаж, който гради целия си живот на един определен фокус, изведнъж да изпуши така е меко казано странно. Това, което оставя зрителят неудовлетворен е, че тази коренна промяна не се дължи на голяма любов или разтърсващо изживяване, напротив – този, който гледа седи и се чуди защо изобщо става така. Да кажем, че е търсен ефект, да кажем, че се опитват да ни покажат как в един изряден свят едно малко камъче може да побутне лавината, но пак остават доста въпросителни. Липсва социален контекст или по-надълбоко вникване в проблема, че жени е трябвало да се представят за мъже, за да преживяват.

Албърт Нобс е приятен филм. Накратко – страхотна игра  – слаба история и герои. Единственият образ, който може да се запечата в съзнанието е този на г-н Пейдж и то само защото той изглежда земен. Не мисля, че това е един от най-силните филми и сюжети с участието на Глен Клоуз, но на 100% е едно от най-въздействащите и добри нейни превъплъщения. Очаквам с нетърпение номер три, който да заключи моето надникване във филмографията на тази прекрасна и много любима актриса.

Вижте още:

The Wife (2017) / Съпругата

Lean on Me (1989) / Разчитай на мен

Notes on a Scandal (2006) / Записки по един скандал