ABC Actors – Том Ханкс/ movie review

Оценка в IMDB: 7.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 88% (критика) vs. 73% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

По действителен случай.

Буквата „Н“ от проекта ми носи среща с един от най-любимите ми актьори – Том Ханкс. Не знам колко пъти съм гледала „Форест Гъмп“ и не знам колко прекрасни кадри от този филм са запечатани в съзнанието ми. Романът е ужасен, любимата ми реплика, че „животът е като кутия с шоколадови бонбони“, изобщо не е от книгата, а най-вероятно е взета от Мураками и неговата „Норвежка гора“, цялостната идея за представяне на американската история през този период чрез личната съдба на Форест е чудесна, но нищо не би било толкова добро ако не беше самият Том. Дори сега той изглежда като пораснало момче и всеки може да му се довери. Не мога да се сетя да съм го гледала в отрицателна роля и не мисля, че би му се получило.

Освен Форест, Ханкс е Джош от „Голям“ и измисля чудни играчки, Робърт Лангдън – от поредицата екранизации по романите на Дан Браун, Уди – от „Играта на играчките“, Джим – от „Аполо 13“, Пол – от „Зеленият път“, Сам – от „Безсъници в Сиатъл“, Андрю – от „Филаделфия“ и още толкова много герои. Не съм голям фен на „Терминалът“, нищо, че говори на български, нито успях напълно да оценя отношенията му с Уилсън в „Корабокрушенецът“, нищо, че той така го изигра, че и в моите очи се появиха сълзи за една топка. „Евтиното излиза скъпо“ ме отегчи, а повторната му екранна любов с Мег Райън в „Имаш поща“ също не ми допадна. Като цяло Том Ханкс може с право да се похвали с една богата палитра от образи – от анимационни и комични герои, през леко екшън роли, до драматични фигури и романтични персонажи. Въпреки моята привързаност към г-н Ханкс през последните години не успявам да наваксам много с филмите му и сега ми се отдаде прекрасна възможност да наваксам пропуска.

Вестник на властта разказва действителната история около конфликта между президентството и вестниците по повод разкрития, свърна с войната във Виетнам по време на управлението на Никсън. Мерил Стрийп е в ролята на Катрин Греъм, собственик на вестник „Уошингтън Поуст“, а Том Ханкс играе Бен Брадли – нейният главен редактор.  Действието на филма се развива през 70-те години, когато първо във вестник „Таймс“ изтича информация за т.нар „Доклади на Пентагона“ – проучване за войната във Виетнам, поръчано от Робърт Макнамара (Брус Грийнууд, „Стар Трек“), Министър на отбраната на САЩ. То проследява развитието на военния конфликт и политиката на американските президенти в Индокитай. Скоро до секретната информация се добира и „Уошингтън Поуст“, въпросът е – ще публикуват ли? В ситуация, в държавата се опитва да упражни власт над пресата, дяловете на вестника се предлагат на борсата, а една жена се опитва да се наложи в напълно мъжки свят, въпросът е дали един по-това време местен вестник ще се опита да защити свободата на словото, рискувайки всичко.

Режисьор на Вестник на властта е Стивън Спилбърг, който обича да прави филми по реални събития, особено ако те имат политически характер. Това е и поредното му партньорство с Том Ханкс, като преди това двамата работят заедно в „Терминалът“, „Хвани ме ако можеш“, „Спасяването на редник Райън“ и „Мостът на шпионите“. Както се вижда от заглавията, Спилбърг и Ханкс са успешен дует и това за пореден път се доказва във Вестник на властта. Личи си колко комфортно се чувства Том в ролята на Бен. Леко хаплив, действащ с размах, типично арогантен за американец, неговият герой няма да се спре пред нищо, за да постигне това, което е намислил. Тук се намесва елегантната и перфектна игра на Мерил Стрийп, който прави от дуото трио и то какво! Прекрасна химия между актьорите пред камерата, уверена ръка и креативност – зад камера, интригуваща история, която има исторически измерения.

Веднага може да се познае, че Вестник на властта е дело на Спилбърг – вниманието към детайлите (има хубава сцена с отпечатването на вестници по онова време), акцентирането върху персонажите и вътрешната им борба, защото той обича да залага на силни герои и лични истории. Политиката е силно застъпена във филма – сексизмът, който е бил обширен по онова време, натискът от страна на държавата, журналистическата етика и свобода – въпроси актуални тогава и доста остри в днешно време.

Вестник на властта не е динамичен филм и сюжетът се развива с бави крачки в рамките само на няколко дни. Това е търсен ефект, тъй като целта е първо да се проследи един исторически момент и второ – да се акцентира върху трудността и важността от вземане на решения. Може би ще усетите двата часа и ще ви се стори леко отегчително да следите всяка малка стъпка в този процес. За мен тези минути минаха неусетно и даже усещах напрежението и адреналина, който течеше в кръвта на героите. Да работиш в онези години, да разполагаш с такава информация и да имаш властта да информираш не просто една лъгана нация, а целия свят – сигурно е било невероятно усещане. Впоследствие проучих, че „Уошингтън поуст“ имат голяма роля в отразяването на Аферата Уотъргейт. Ето това е голямата журналистика и истинската свобода на словото, за която само четем и уви трудно ставаме свидетели по нашите ширини.

Вестник на властта е интересен исторически филм, в който журналистика и политика разиграват динамичен танц. Кое може да се окаже опасно за американските интереси? Дали журналистите застрашават националната сигурност? Трябва ли човек да рискува не само собствената си компания, но и своите подчинени? Заслужава ли си да се разкрият всички тези неща? Много въпроси и не малко отговори и гледни точки може да се видят във филма. Разбира се, това е американски филм и тук управляващите са представени като „лошите“, а журналистите са „добрите“. Долавя се лек патос в някои моменти и някои фрази са клиширани, въпреки всичко играта е безупречна, а историята е интересна.

„ – Знаеш ли какво каза съпругът ми за новините? Нарече ги първата груба чернова на историята.“

Приятно гледане!

Вижте още:

Paradise Road (1997) / Пътят към рая

Brexit: The Uncivil War (2019) – Брекзит

The Bounty (1984)