ABC Actors – Джеръми Айрънс/ Jeremy Irons
Оценка в IMDB: 7.5
Оценка в Rotten Tomatoes: 63% (критика) vs. 87% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
базиран на действителни събития
И на мен ми е трудно да повярвам, но досега не съм гледала „Мисията“. Обичам исторически филми и такива, базирани на реални събития, но не съм голям фен на филми, които показват отношението на европейците спрямо индианците, нищо, че съм изгледала не малко. Актьорите ме привличаха, музиката я бях слушала и ме примамваше и сега, когато дойде реда на Джеръми в проекта, просто нямаше как да не се реша и да си го пусна.
Действието на „Мисията“ се развива през XVIII в. и разказва за делото на йезуитите в Южна Америка. Един от главните герои е отец Габриел (Джеръми Айрънс), който е отдаден на делото и създава мисии, в които коренното население е приобщавано към християнството и същевременно по този начин е опазвано от посегателствата на заселниците. След лична драма в ордена постъпва бракониера Родриго Мендоса (Робърт де Ниро,, „Разяреният бик“), който търси покаяние за извършените грехове. По същото време испанци, португалци и представителите на римокатолическата църква започват да осъзнават силата на ордена и да се опасяват от засилването на влиянието му.
„Мисията“ е разказ в разказа. От една страна има личната история, концентрирана около героите на Айрънс и де Ниро, от друго е по-глобалния проблем – делото на йезуитите в Южна Америка. Лично и социално се преплитат в едно и дават на зрителя храна за размисъл. Двамата герои са едновременно коренно различни като разбирания и много близки като емоционалност. Единият е приел напълно догмата на любовта, а другият – се опитва да се отърве от демоните на омразата. Двамата актьори се превъплъщават прекрасно в ролите си и това е един от редките, поне за мен, случаи, в които Айрънс играе напълно положителен образ. Не трябва да се пропуска и ролята на Рей Маканали, който е кардинал Алтамирано и чийто персонаж се намира между чука и наковалнята – политическата реалност и искрените симпатии.
Режисьор на „Мисията “ е Ролан Жофе, който застава зад камерата и на „Полетата на смъртта“ с Джон Малкович. Сценарият е дело на Робърт Болт, чието работа включва ленти като „Доктор Живаго“ и „Лоурънс Арабски“. Диалозите са оскъдни, но натоварени със смисъл и послания. Камерата сякаш е жива и се прокрадва из южноамериканските джунгли. Редуват се панорамни кадри с такива в близък план. Където липсва диалог, разказът е поверен на реалистичните картини и на добрата актьорска игра.
За музиката на „Мисията“ какво мога да кажа повече от това, че е дело на прекрасния Енио Мориконе. Един от личните ми любимци и създател на саундтрака към „Легенда за пианиста“, „Имало едно време на Запад“, „Имало едно време в Америка“ и още много други. Основната мелодия сигурно ви е добре позната дори да не сте гледали филма. Тя е нежна, сякаш галеща слуха, изпълнена с любов и надежда, но същевременно тъжна и минорна. Има два изключително въздействащи момента, в които индианците пеят западни религиозни песни, които също много ми харесаха.
Учудва ме, че „Мисията“ не е особено ласкаво приета от критиката, която не знам точно какво е очаквала. Това не е екшън с елементи на бягане като „Апокалипто“, нито сценарият е досаден като на „Новият свят“. Да, паузите са дълги, диалозите оскъдни и в конкретния случай има ясно разделение между добро и зло. Това не е случайно, защото въпросът е тежък и отношението на европейците към местното население в двете Америки като цяло е било ужасяващо. Актьорската игра в никакъв случай не е слаба, защото е още по-трудно да предадеш личността на героя, когато не можеш да се опреш единствено на репликите.
Ако трябва да тегля чертата за мен „Мисията“ е хубав филм, особено от гледна точка на музиката, сценографията, проблематиката и актьорската игра. Може да се иска малко повече откъм представяне на различните гледни точки. Радвам се, че успях да го изгледам и с нетърпение очаквам следващото заглавие, което дебне зад ъгъла.
cinemasistars.com 