ABC Actors – Джеръми Айрънс/ Jeremy Irons

Оценка в IMDB: 6.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 43% (критика) vs. 67% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

по действителен случай

Операта на Пучини „Мадам Бътерфлай“ грабва публиката не само с красотата на музиката си, но и с трагичната развръзка на една любовна история. Жената от Ориента, която отдава духа и тялото си на един европеец, а в замяна той я предава и тя, неспособна да понесе тази болка и срам, слага край на живота си. Едноименният филм с Джеръми Айрънс не е екранизация на операта, нито е преразказ с елементи на разсъждение. Съдбата на Чо-Чо-сан, нейният характер и любов към американския лейтенант са взети като основа за една друга, реална история, която се развива през 60-те години на ХХ в. и в която са замесени още дипломация, шпионаж и измама.

М. Бътърфлай разказва за Рене Галимар (Джеръми Айрънс), дипломат/счетоводител, който е изпратен да прави финансови анализи във френското консулство в Китай през 60-те години на ХХ в. Една вечер той е запленен от изпълнението на Сонг Лилинг, актриса, която се превъплъщава в образа на Мадам Бътерфлай. Идеята зад произведението обсебва съзнанието на Галимар и той смята, че е открил своята М. Бътерфлай в лицето на Сонг, която успешно го убеждава в това. Той се издига до поста вицеконсул и задълбочава своята афера. Постепенно обаче се напластяват много въпросителни – за искреността на чувствата на Сонг, за нейните подбуди, за истинската й същност.

Режисьор на М. Бътърфлай е Дейвид Кроненбърг. Създателят на „Мухата“ и „Източни обещания“ отново е в преследване на човешката същност, която се опитва да открие и изведе на преден план, дори в много нестандартни ситуации. М. Бътърфлай обаче остава в сянката на другите му филми и търпи доста критики. След като изгледах филма не мисля, че Кроненбърг е отговорен за тези негативи, защото е свършил чудесна работа. Начинът му на снимане, лекото преследване на героите и опитът да вникне в тяхната дълбочина отново присъстват. По-скоро самата история е едновременно интересна, но и скучна, нестандартна, но и тривиална. След като свърши остава едно чувство на неудовлетворение – „Е, това ли беше!?!“.

Джеръми Айрънс, както винаги, дава безупречно изпълнение. Героят му се развива от един скучен и смачкан човек, до такъв, с авторитет, власт и високо самочувствие. Вманиачаването му по М. Бътерфлай е така реалистична и някак естествена. За съжаление не мога да кажа същото за екранната му половинка, която играе някак вдървено и студено. Тъй като сърцевината на сюжета е тяхното дуо се получава една диспропорция във въздействието на техните изпълнения. На Галимар е на висота, а на Сонг – не съвсем. За мен партньорството беше по-слабо от това между Джон и Вивиан в „Китайска кутия“.

Може би проблемът е в сценария. Историята на М. Бътерфлай е интересна, от време на време има добри диалози, но като цяло нещо й липсва, за да стане добър филм. Дали защото на моменти е малко нереалистична, дали, защото Сонг е като дърво, дали защото от един момент нататък всичко се претупва, не знам, но това са част от нещата, които определено ме подразниха. Прочетох за действителните събития и развръзката във филма е по-драматична от реалността, но пък пасва чудесно на сюжета и героите.

Моята трета среща с творчеството на Джеръми Айрънс по повод проекта не беше „уау“ или върхът, но както винаги се насладих на страхотната му актьорска игра и дълбокият му тембър. Историята също беше интересна, затова не съжалявам, че изгледах филма, не мога да кажа, че бих го повторила или препоръчала горещо, но ако сте любопитни може да му дадете шанс. Продължавам нататък, към следващата буква и към още филмови преживявания.

Вижте още:

Reversal of Fortune (1990) / Обрат на съдбата

Notes on a Scandal (2006) / Записки по един скандал

Third Star (2010) – Трета звезда