Историята на прислужницата
Сезони: 2017-
Оценка IMDB: 8,5/10
Оценка в Rotten Tomatoes: S1 94%, S2 89%, S3 84%
Оценка CinemaSistars: 4,5/7
Драма, Sci-Fi трилър
Екранизация по роман
Седя си фриволно облечена, с ярко червен лак на ноктите, прическа ”всеки кичур си има собствено мнение” и продължавам да асимилирам последния епизод на втори сезон на „Историята на прислужницата”, който изключих преди малко. Героините в него нямат моята свобода, не могат да разполагат с външния си вид, душата или тялото си, на тях всичко лично и съкровено им е отнето и те са принизени до една куха утроба. Серия след серия се боря с гаденето от това, на какво са подложени героините в сериала и така и не успях да се насиля да го харесам истински. Не съм чела романа на Маргарет Атууд, но сериалът предизвиква полюсни емоции у мен. От една страна ми е интересен и съм любопитна да разбера как се е развила тази антиутопия, как се е стигнало до този нов ред, какво ще сполети Джун и тн. други питанки, на които вече два сезона търся отговорите.
Мрачен, с няколко контрастиращи си цветове – черно, бяло, сиво, червено и синьо, сериалът ни представя ОфФред, която някога е била Джун (Елизабет Мос, „Момчетата от Медисън Авеню”), но това като че ли е само далечен спомен. Тя е загубила съпругът си, дъщеря й е била отнета насила и не знае какво се е случило с нея и поради своите запазени детеродни функции е превърната в „прислужница”. Това е служба за подчинение и разплод. Прислужниците се настаняват в домовете на богати управници, чийто съпруги са бездетни и в определени дни от месеца „почтените” господа трябва да ги оплождат. Това е било САЩ, а сега е Гилеад, антиутопичен свят, който има нов ред. Някога всички са страдали от замърсяването, безверието, безплодието и тн, а с новата вълна на управление се цели тези тегоби да се премахнат, връщайки старите християнски ценности, подчинението, реда и нормалността. С други думи всеки, който не е хетеросексуален мъж е сбъркан и или трябва да му се намери мястото като прислужница, шофьор, слугиня, работник, каторжник, или трябва да се обеси. ОфФред е настанена в дома на Фред Уотърфорд (Джоузеф Файнс, „Влюбеният Шекспир”), един от строителите на новия ред и съпругата му – Серена (Ивон Страховски, „Декстър”). Въпросът е какво ще прави с живота си оттук нататък и дали ще намери сили да се бори срещу новия ред?
Това е женски сериал, но не в сладникавия смисъл на думата. Истината е, че само една жена може да разбере пълния ужас на тази антиутопия, защото тя е насочена срещу жените и тяхното място в съвремието. Те са изконното зло, Ева, която е отхапала от забранения плод, те са забравили къде им е мястото, а именно – да са Пепеляшки в пепелта и са се заели с „мъжки” дела, професии и свободи – което е довело до божието наказание – липсата на плодородие. Новият ред ги връща в по-нисша позиция и отпреди – едните са безгласни букви и подчинени съпруги, а другите са – празни утроби, чакащи управленското семе да ги направи отново полезни. Забранени са им книгите, музиката, списанията, разнообразието от дрехи, прически, възможността сами да избират партньорите си, свободата да задържат децата си. Това се отнася в еднаква сила и за „свободните” съпруги и за подчинените прислужници.
Плюсове:
– Много добра продукция а НВО, с голямо финансиране, добър режисьор в лицето на Брус Милър (Стоте) и силен екип
– Цветовете допринасят за изграждането на атмосферата и правят светът още по-мрачен и безнадежден
– Женските персонажи са интересни и са в основата на историята. Особено силни са изпълненията на Ивон Страховски, Алексис Блидел (Момичетата Гилмор) и Маделин Брюъл (Оранжевото е новото черно).
– Комбинацията от мрачно съвремие и ретроспекция е направена отлично, като по този начин стъпка по стъпка се разкрива как се е стигнало до установяване на новия ред. Това е един от приносите на сериала и го прави доста интригуващ.
– Сезон 1 е по-добър от Сезон 2
Минуси:
– По принцип не харесвам Елизабет Мос и моля нейните фенове да ме извинят. Тук отново се насилих да я гледам, но не ме очарова, а затвърди мнението ми. Играта й е някак еднопластова и основното й излъчване е комбинация от арогантност и злоба.
– Много е мудно действието, направо изнервя на моменти. Целта е да се покаже безсмислието и рутината на това съществуване, то за зрителя си е отегчение.
– Мъжките персонажи почти напълно липсват и не са ми интересни по никакъв начин, единствените емоции, които някои от тях предизвикват са негативни.
– Някои сцени, отнасящи се до оплождането и наказанията са твърде брутални и според мен излизат от добрия тон, но това си е продукция на НВО, а те обичат натурализма, пикантериите и гадостите, така че е нормално и не е нещо особено.
– Основата на историята е интересна, но цялостното изпълнение не чак толкова. Липсва почти напълно надеждата, което прави малко обречено гледането на сериала, защото трябва да има искрици светлина в хоризонта, за да запазиш интереса си. Някои особености на новия ред в Гилеад са претрупани, недообяснени и вероятно не съвсем изпипани от самата Атууд.
– Началото на трети сезон беше толкова скучно, че спирам да гледам този сериал.
Плашещото е, че Атууд е на верен път, макар извоювали си не малко свободи, равенство и право на глас, жените все още са смятани за втора категория хора – недостатъчно силни, умни, самостоятелни, смели и тн. В някои държави не им се плаща наравно с мъжете, в други са обект на присмех и закачки от представителите на мъжкия пол, а в трети – дори не им е разрешено да шофират. Все още има да изтече много вода преди евентуално жените да са смятани за равни на мъжете и ако нашите дъщери, то по-нататъшните поколение може би биха се радвали на това равенство.
cinemasistars.com 