ДесиABC Actors – Джеф Бриджис / Jeff Bridges
Оценка в IMDB: 7.6
Оценка в Rotten Tomatoes: 83% (критика) vs. 86% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
„Чувала ли си историята за кралят на рибарите? Като момче кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората, за да докаже смелостта си и стане крал. Докато бил сам тая нощ го посетило божествено видение. От пламъците му се появил Свещеният Граал – символ на божието съвършенство.“
Една приказка за необичайни рицари, идеала на Свещения Граал и много любов и тъга. Кралят на рибарите ни среща с циничния и самовлюбен Джак (Джеф Бриджис), който е успешен радиоводещ, на върха на славата си, със секси половинка, лъскав апартамент и безпардонно поведение. Един ден, типично в свой стил, той се отнася с неуважение и подигравка към един от лека налудничавите си радиослушатели, без да знае за лавината, която ще последва. Същият ден въпросният слушател отива в едно заведение и открива безразборна стрелба. Загиват не малко хора, включително извършителят. Това води до обрат в живота на Джак. Три години по-късно той е леко алкохолизиран, страда от параноя, няма постоянна работа, но е намерил силна жена до себе си – Ани (Мерседес Руел, „Голям“), която крепи главата му на повърхността и по всичко личи, че затрива живота си. Една нощ той е загазил доста из тъмните улички на Ню Йорк, когато неочакван спасител му се притичва ва помощ. Той е с боклукчийски доспехи, но с чисто сърце и се казва Пери (Робин Уилямс, „Обществото на мъртвите поети“).
Тази оригинална история в Кралят на рибарите е дело на Ричард Лагравенес (Мостовете на Медисън), а режисьор е небезизвестният Тери Гилиъм (Бразилия). Сюжетът се докосва до много проблеми като менталното здраве, любовта, приятелството, загубата, болката, себепознанието. Като стил напомня на други творби на Гилиъм – „Монти Пайтън и Светия Граал“ и „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Леко приказният елемент се забелязва в танца на жп гарата и Червения рицар, а реликвата на Иисус е ключов елемент в живота на главните герои. Бягството от личната болка и трагедия е рицарството – загърбваш себе си и се бориш срещу неправдите – видими и невидими.
Кралят на рибарите е страхотна и докосваща история, която се радва на невероятен актьорски тандем – Уилямс/Бриджис, които са във върховна форма. Те се раздават, те докосват зрителя, те съпреживяват всеки един миг с героите си. Те са луди, отчаяни, самотни, обезверени, обнадеждени, танцуващи и лудуващи. Джеф визуално прилича на младия Вал Килмър в „Уилоу“, но не изневерява на себе си – играта му е задълбочена, както винаги. Уилямс може(ше) да изиграе всеки и всичко и го доказва за пореден път. За него няма граници, той е над тях. Любопитно е, че предишната година, той се е сблъсква със същия ментален проблем – кататонията, но в разменена роля, когато си партнира с Робърт де Ниро в „Пробуждане“. Изпълнението на Мерседес Руел също не е за подценяване, защото се явява като свързващата бръмка между двете главни стихии.
Кралят на рибарите не е филм, който може да бъде описан с няколко думи или оценен с една фраза. Някой издаден детайл може да развали цялостното удоволствие от гледането на филма, а и е почти невъзможно да се разкрият много пластове лук, както казва Шрек. Филмът е поредното доказателство, че сериозни теми, могат да бъдат поднасяне по различен начин и не е задължително всичко да е свързано с изплакване на очите. В тази приказка за нестандартни рицари има много сълзи и смях, любов и гняв, загуба и приятелство. Надявам се колкото се може по-често да изживявам така приятни кино емоции и благодаря за страхотната препоръка да го гледам. За съжаление напоследък американското кино изкуството е все по-далеч от Кралят на рибарите и все по-близо до кралят на скорпионите.
„Когато кралят започнал да пие усетил как раната му заздравява. Погледнал ръката си и видял, че в нея държи Светият Граал търсен от него през целият му живот. С почуда се обърнал към шута:
– Как успя да намериш това, което най-смелите ми и умни войни не откриха?.
– Не зная. – отвърнал му шутът. – Знаех само, че беше жаден.“
cinemasistars.com 