Играта на играчките 4/ Toy Story 4 (2019)
Оценка в IMDB: 8.2
Оценка в Rotten Tomatoes: 98%/94%
Оценка Cinema Sistars: 7/7
Когато „Играта на играчките“ се появи през 1995 г. – аз останах напълно безучастна. Не ми хареса още от плаката – нито как изглеждат героите, нито историята, нито впоследствие песента „You’ve Got a Friend in Me“ (Имаш приятел в мое лице), която искаха да изкарат новия Дисни хит. През годините хората все повече полудяваха, студиото бълваше втора и трета част, а аз растях и всячески гледах да избягвам дори да си го пусна за малко. Безсмислено упорство и съм напълно съгласна. Понякога при популярни филми ми трябва време, за да им дам шанс. Часът настъпи през 2015 г., когато двегодишната ми дъщеря пусна по телевизията „Играта на играчките 3“, тя не догледа детското, защото тогава други неща й бяха интересни, а аз останах загледана в екрана до финала и малки сълзи се стичаха по лицето ми, защото не само ми хареса, но и докосна детето в мен. После, разбира се, изгледах всички части, някои многократно.
Играта на играчките 4 отново ни среща с Уди (Том Ханкс), Бъз Светлинна година (Тим Алън), Джеси (Джоан Кюсак) и другите от бандата играчки на Анди, които сега са собственост на сладкото момиченце Бони (Маделин Макгрей). На първия си ден в предучилищната тя се чувства много самотна и си прави играчка от произволни боклуци от кошчето в учебната стая. Без да съзнава тя създава Виличко (Тони Хейл), на който му трябва известно време, за да свикне с мисълта, че вече е играчка. Преди същинското начало на новата учебна година, Бони, семейството й и играчките заминават на пътешествие с кемпер. Това се превръща в истинско приключение, включващо стари познайници, нови забавни типажи, някои леко плашещи персонажи и куп весели ситуации.
Не знам за Вас, но аз винаги се притеснявам, когато един филм има множество продължения, бил той игрален или анимация. Или се получават някои големи разочарования като Шрек частите (първият е идеален), или сценаристите успяват да направят историята още по-хубава и богата като при „Как да си дресираш дракон“. Играта на играчките е от вторите, но пак в мен се загнезди съмнение дали четвъртият филм няма да ме разочарова. За щастие Джон Ластър – бащата на тази история от самото начало – отново е поел по правилния път, без да се изкуши и да разруши постигнатото. Режисьорът е нов за поредицата – Джош Кули и е по-известен като озвучител (Отвътре навън).
Играта на играчките 4 е достатъчно забавен, за да се хареса на по-малките, например 4-5 годишни деца, но има множество препратки и закачки с възрастните, така че те също да се смеят от сърце. Няма страшни епизоди или моменти, които да поставят родителят в неудобна ситуация и да се чуди какво да отговорят на детето си. Анимацията е красива. Да, дори странният Виличко е сладък по свой си начин. След като свърши детското може да останете в киносалона за още 3 кратки завръщания, докато накрая потекат истинските финални надписи. Няма да издавам смешните моменти, защото това би развалило удоволствието от гледането, но ще кажа 2 неща: да, ще се изкефите и не – трейлърът не разкрива всичко. Музиката не е нищо особено. В началото има леко намигване към популярната мелодия на You’ve Got a Friend in Me, но като цяло анимацията не залага на силен саундтрак, а на самата история.
За феновете на предходните части – да ви успокоя – Играта на играчките 4 е много хубава. Това не означава, че е по-добра от някоя от другите или е нещо невероятно. Да кажем, че е хубава като 1 и 3. Подходяща е да се гледа и от хора, които за първи път се запознават с Уди и компания. Нищо, че нямат предисторията, основното става ясно.
Дали е семейно забавление? – Определено!
Дали е подходяща за всички възрасти? – Да, от малки до пра-баби/дядовци.
Дали може да се гледа от хора, които идея си нямат от поредицата? – Отново положителен отговор.
Лято е, горещо е, салонът е хладен. Чудите се къде да прекарате приятно 2 часа и да се посмеете – Играта на играчките 4 няма да ви разочарова. Да не говорим, че леко ще ви докосне носталгията по детството. Приятно гледане!
cinemasistars.com 