Цар Лъв/ The Lion King (2019)

Оценка в IMDB: 7.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 53%/88%

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Гледах филма преди време, но дълго отлагах това ревю, защото ми е трудно да пиша точно за него. Истината е, че за мен би било невъзможно да съм безпристрастна. Това е една от любимите ми анимации, филмчето, на което плаках с глас (знаете в кой момент), детското, чийто сцени и песни знам наизуст. За мен Цар Лъв е една от най-добрите анимации до този момент – и като сюжет, и като изпълнение. Беше ми трудно да седна в киносалона и да се абстрахирам от целия емоционален и визуален багаж от миналото и да се опитам да видя настоящето и да го оценя по достойнство.

Цар Лъв разказва историята на владетелят на Лъвските земи Муфаса (Джеймс Ърл Джоунс), на който му се ражда син – Симба (Джд Маккари/ Доналд Глоувър). Малкото лъвче измества от линията на унаследяване братът на царя – Скар (Чуетел Еджиофор), който не питае топли чувства към нито един от роднините си и единственото, което го интересува е властта. Целта на Скар е ясна – да разкара по някакъв начин Симба от картинката, ако това стане реалност, при това отстранявайки и Муфаса по пътя си – още по-добре.

Няма как да го кажа по-ясно, но това е един от най-буквалните римейк екранизации на Дисни. Студиото си постави за цел да съживи старите анимации като им даде един нов – игрален и зрял прочит. Някои от тях Дисни студио се опитва да копира и дообясни като „Пепеляшка“ и „Красавицата и звяра“, докато други – бягат силно от истинската история, измествайки почти напълно фокусът на сюжета като „Господарка на злото“.

Цар Лъв създава трета категория – дословен римейк. Добре прочетохте – цели сцени са повторени напълно, движения на героите: от бягащото ему пред слона в началото, през лежерното протягане на Скар при разговора с Муфаса до полягането на Симба, Тимон и Пумба в тревата. За да не ме посочат с пръст – има тук таме избегнати сцени от анимацията като моментът, когато Симба си промушва главата в сноп листа и си мисли, че е голям или при бърлогата на хиените и техния танц, но като цяло – спомените ви ще бъдат съживени като Франкенщайн.

Това не е всичко, репликите също са напълно копирани. Знаете ги наизуст и може да пригласяте. Това не се отнася само до песните, които отново зазвучават в киносалона с Хакуна Матата начело. Всички цитати, диалози и сигурно сумтене са си там.  Не преувеличавам, само обяснявам, защото очаквах да има някакво разминаване, но такова не се появи.

За да бъда напълно откровена, ще повдигна леко булото, за да кажа, че има 2 момента в Цар Лъв, вероятно целящи да покажат достиженията на 3D, 4D и тнD ефектите, които ще се харесат на любителите и една от песните е удължена, с което сцената се е получила още по-приятна. Според мен Дисни не са посмели да променят този филм. Той е много голям и важен, хората дебнат за любимите си моменти и реплики, а и така отлично им се е получило първия път – защо да го развалят. Тук съм напълно съгласна със студиото. В известен смисъл се радвам, че новата екранизация е просто нов визуален прочит на старата история.

Компютъризирането на сюжета в Цар Лъв е една от главните критики. Не бих защитила никого, защото не съм експерт, но не е чак толкова зле, колкото го изкарва критиката. Да, на моменти се губи одухотвореността на животните и едни от по-слабите попадения са Зазу и Пумба, но за най-важните сцени екипът се е постарал изключително много да вкара възможно най-много чувство. Лошото е, че това е направено за сметка на други моменти в сюжета, а когато си фен и дебнеш за всичко, няма как да не го забележиш.

Цар Лъв е старата песен на нов глас. Реалистична компютърна обработка, сякаш с истински животни, чийто фон е видимо изкуствен, което понякога нарушава романтиката на преживяването. Животните са добре изработени, особено лъвовете, но Скар не е в това число, анимационният му вариант с гласа на Джеръми Айрънс е къде къде по-готин.

Трудно ми е да преценя дали е подходяща за деца под 5 години, защото е като епизод от Animal Planet – доста е реалистично. Ако детето е свикнало с такива по-документални кадри на животни – не би се стреснало, но ако не е – може би е по-добре да е поне на 5. Всяко дете е различно и трябва родителите да преценят. За възрастните – някои могат да се подразнят, защото хем е като анимацията, хем визуално е различен, докато други могат да го гледат с интерес и да оценят достиженията на технологиите. Аз съм от вторите. Не се влюбих и моята голяма страст си остава анимацията от 1994. За новото поколение сигурно ще е супер и даже дъщеря ми иска да го гледа отново и отново.

Цар Лъв 2019 е хубаво екранно преживяване, но не е старият филм. Аз продължавам да съм вярна на анимацията. Все още е живо в мен малкото момиченце, чието сърце тупти силно, когато Скар забива ноктите си в лапите на Муфаса.

Вижте още:

Играта на играчките 4/ Toy Story 4 (2019)

Wonder Park (2019)/ Парка на чудесата или дали Никелодеон догонва Дисни

Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят/ How to Train Your Dragon: The Hidden World (2019)