ABC Actors – Даян Кийтън / Diane Keaton

Оценка в IMDB: 8.0

Оценка в Rotten Tomatoes: 97% (критика) vs. 92% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Даян Кийтън е от дамите, които излъчват женственост и изтънченост. Понякога тя сякаш не просто ходи, а леко се носи, омайва с очарователната си с характерната си усмивка и приковава вниманието с нежния си тембър. Любими са ми нейните превъплъщения като Кей от „Кръстникът“, Ерика от „Невъзможно твой“ и Мери от „Манхатън“. Харесвам я много и в комедиите и романтичните филми, в които участва, сред които са „Бейби-бум“, „Клуб Първа съпруга“ и „Книга за възрастни“. Въпреки тези мои приятни изживявания с нейните роли, все още не съм открила всичките скъпоценни камъни в нейната филмография и благодарение на проекта ми ABC Actors е време да го направя.

За тези, които са чели и други мои ревюта вече знаете една от мръсните ми тайни, а тя е, че не харесвам Уди Алън. Чувам оглушителното „уууу“, но това е въпрос на вкус и усещане. Това не ми пречи да гледам филмите му, като някои от тях харесвам повече, други по-малко. По-новите му заглавия са ми по-добре познати, докато класиката му ми е малко в мъгла и имам осезаеми пропуски. Такъв е и случая с „Ани Хол“, който според повечето критици е най-добрият му филм. Реших да проверя от първа ръка.

Ани Хол е историята на Алви (Уди Алън, „Манхатън“) и Ани (Даян Кийтън). Той е донякъде успешен и известен комик, тя е жена, която все още търси себе си и се занимава с различни неща. Това е историята на един мъж и една жена, които се влюбват, а после се разлюбват, може би. Действието криволичи между техните донякъде сложни взаимоотношения, през хаотичните мисли на главния герой, а останалите актьори са сякаш статисти в един спектакъл за двама.

Сценарист, режисьор и актьор в главната роля в Ани Хол е Уди Алън, човекът-оркестър. Динамиката на сюжета се води от неговия снобарски и нарцистичен персонаж, разкриващ се чрез дългите му монолози, които се накъсват от време на време от хапливите и самоиронични шеги на Алви. Чувството за хумор е оставено на него, докато Ани е по-скоро объркана героиня в неговия свят. Даян Кийтън изиграва героинята си напълно естествено и й вдъхва живот, макар да имах усещането, че сценарият понякога я задушава. Липсваше ми баланс между героите, което вероятно е търсен ефект. Остроумният, високоинтелигентният, по-заможният е Алви, докато Ани е обикновено момиче, което дори след като се подобрява, отново изглежда по-слаба, със сигурност не и духовита и определено като човек, който не е достигнал неговото ниво.

Кинематографичният поглед върху историята в Ани Хол ми хареса, както и плетеницата от реални събития и оживяването на чувства, спомени и идеи. Както и в други филми на Алън и тук е засегната голямата тема за любовта към града, а за него той има само едно име – Ню Йорк. Някои от разсъжденията и усещанията, които вълнуват героите както в чисто интелектуално отношения, така и на битово ниво бяха точни като стрелата на Робин Худ. Донякъде не можех да се съглася с неговата представа за връзката между двама души. Това, което почувствах като зрител от безкрайните монолози на Алви беше леко отегчение, което според мен завладя и Ани от един момент нататък и затова действието се разви както се разви.

Все още се боря с противоречивите чувства, които остави Ани Хол у мен. Филмът определено ми хареса и ми беше интересен, въпреки че действието се развива мудно и главният герой ми лазеше по нервите понякога. Алви не е моята представа за положителен персонаж, той превъплъщава това, което не харесвам в героите на Уди Алън – високомерност, самосъжаление, монотонност. Трябва да призная обаче, че чувството му за хумор и интелектуалните му забележки ми харесват. Хареса ми как Даян изигра Ани Хол, но самата героиня ми беше слаба.

Трите най-големи положителни качества на Ани Хол са сценария, начинът на заснемане и актьорската игра. От другата страна на полюса са дисбалансът между героите, монолозите на Алън и слабия саундтрак, включително изпълненията на Кийтън. Следващото приключение с Даян е точно зад ъгъла, както пееше Покахонтас и аз нямам търпение да продължа да се ровя във филмографията й.

Вижте още:

The Big Lebowski (1998) / Големият Лебовски

Reversal of Fortune (1990) / Обрат на съдбата

Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин