ABC Actors – Даян Кийтън / Diane Keaton

Оценка в IMDB: 7.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 92% (критика) vs. 82% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4.5/7

С риск да се повторя пак ще намеся „Кръстникът“ в свое ревю за Даян Кийтън със закачливия въпрос, знаете ли кой е бил обмислян за ролята на Майкъл в превърналия се в класика филм? Отговорът е Уорън Бийти (Великолепие в тревата). Тогава не му се е отдало да си партнира с Даян Кийтън, но това се поправя десетилетие по-късно, когато той я кани за ролята на Луис в „Червените“.

„Червените“ е исторически филм, който разказва биографията на известният американски журналист Джон Рийд (Уорън Бийти) и бурните години от кариерата му в периода 1915-1920 г. Рийд е личност с пъстър житейски опит – той документира Първата световна война, работническото движение в Щатите, но това, с което остава най-вече в историята е, че предугажда важността на Октомврийската революция (1917) и е на мястото на събитията преди, по време и след това историческо събитие. Негова е известната книга „Десетте дни, които шокираха света“, която излиза през 1919 г. Филмът проследява не само кариерата на Рийд, но и личните му взаимоотношения с неговата съпруга и колега Луис Браянт (Даян Кийтън), която е известен политически активист.

Човекът-оркестър в „Червените“ е Уорън Бийти. Той е режисьор, сценарист, продуцент и главен герой във филма. Този товар не винаги води до ползотворни резултати. За съжаление, „Червените“ го доказва. Дори ако оставим настрана, че филмът е дълъг над три часа, които се усещат мудно и на моменти досадно от зрителя, той е доста едностранен. Рийд е като идеалният мъж, журналист, сподвижник, „другар“ и герой. Той сякаш никога не греши, говори и действа съвършено, не изпитва тъмни чувства като ревност, гняв или разочарование, напротив, най-разстроен може да го видите, ако някой смени част от текста му в печатното издание. Иначе с всичко е дзен. Това идеализирано представяне на живота на известния журналист е като любовна поема от Бийти, който явно е запленен от него. Лошото е, че поддавайки се напълно на своите положителни емоции спрямо Рийд, Бийти губи безпристрастността на разказа, а понякога дори и фокусът.

„Червените“ е прекалено дълъг филм. Разбирам, че като е изгледал лентата на Бийти му е доставило пълно удоволствие да се наслаждава на своя герой, но все пак мигове като музикалното изпълнение на Кийтън, дългото пътуване с влак до Русия и други подобни епизоди са напълно излишни както за посланията на филма, така и за изглаждането на личността на Рийд. Обичам дълги епоси, „Танцуващият с вълци“ и „Лорънс Арабски“ съм ги гледала повече от веднъж, но „Червените“ не се доближава до тяхната динамика и въздействие.

Актьорският състав в „Червените“ е повече от добър. Наред с Бийти, превъплъщението на Даян като Луис е доста въздействащо и истинско. В реалността историята на Луис е доста по-бурна и интересна, защото тя освен журналист по време на Първата световна война и Октомврийската революция, след това проследява събитията в Иран, южните предели на СССР и Турската война за независимост. За съжаление във филма Даян изиграва една доста по-слаба личност, която е подвластна на „женските“ си емоции и до края на лентата не се изгражда като журналист. В по-малки роли може да видите Джийн Хекман и Джак Никълсън, а подборът на историческите личности като Зиновиев, Ема Голдман и Ленин е право в десятката.

Ако направя дисекция на сюжета, тя би изглеждала така: повече от час бурни лични взаимоотношения, които са донякъде променени от историческата реалност с цел да се представи героинята на Даян по-объркана и невротична, отколкото сигурлно е била в действителност. Следва един час заравяне на томахавката и вдигане на революция. А накрая е едночасовата агония на завръщането в Русия, събитията след октомври 1917 г. и краят на един динамичен живот. Лентата е накъсвана от документални интервюта със свидетели на събитията, които ако бяха само в началото и в края на филма, щяха да са интересен и свеж полъх, но появявайки се без причина, хаотично накъсвайки сюжета, по-скоро дразнят, отколкото дообогатяват преживяването. Има няколко силни диалози между героите и заключения за комунизма и историческите събития през този период, но те се губят в океана от безсмислено разтеглени локуми и кадри.

„Червените“ е прекалено идеализиран исторически епос за един реален човек. Дължината убива разсъжденията и проникновенията, които и без това не са много. Личи си наклона на Бийти в левия спектър на политическите идеи, но без да има грам критична мисъл. Филмът не критикува комунизма, не подлага на съмнение доктрините му, не го оборва, а просто показва, че го харесва донякъде. Съвсем плахо е показано, че Ема Голдман (Морийн Степълтън) се разочарова от истинското лице на комунизма, докато Рийд си остава идеалист до край.

Ако трябва да бъда напълно откровена, проектът ABC Actors не ми даде особено интересни или запомнящи се преживявания с Даян Кийтън, с лекото изключение на „Ани Хол“. Явно съм гледала най-добрите й роли и през изминалите дни запълних по-скоро пропуски, възвеличавани от критиката, които обаче не докоснаха сърцето ми. Продължавам нататък с буквата „L“ и един актьор, който се превърна от захаросан юноша в изпълнител на сложни и интересни персонажи.

Вижте още:

Sully (2016) / Съли: Чудото на Хъдсън

The Post (2017) / Вестник на властта

Brexit: The Uncivil War (2019) – Брекзит