ABC Actors – Леонардо ди Каприо / Leonardo DiCaprio
Оценка в IMDB: 8.2
Оценка в Rotten Tomatoes: 79% (критика) vs. 82% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6.5/7
екранизация на едноименния роман
Леонардо ди Каприо отдавна вече не е сладникавото момче, което замръзва в ледените води на Атлантически океан. Напротив, с възрастта все повече и като визия, и като стил на игра ми прилича на Джак Никълсън. Не знам дали сте забелязали една закономерност, че във всяко едно поколение има актьор, който прилича на предходен: Робърт Редфорд-Брад Пит, Елън Баркин-Камерън Диас и др. Винаги съм смялата, че Лео е повече от актьор с добра визия и има страхотен талант.
За първи път го гледах в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, филм, който е повече от страхотен, а Лео е неотразим в ролята на Арни. Сред другите му страхотни роли лично за мен се открояват тези в „Генезис“, „Плажът“, „Бандите на Ню Йорк“, „Пътят на промените“, „Хвани ме, ако можеш“, „Джанго без окови“ и да – включително „Титаник“. Не успях да изтърпя „Ромео и Жулиета“, а съм заклет фен на Шекспир и екранизациите по пиесите му, въпреки това бях пречупена и дори за проекта не бих си го причинила. Не бях особено впечатлена от филмите, а покрай това и от играта на Лео в „Мъжът с желязната маска“, „От другата страна“, „Дж. Едгар“, „Великият Гетсби“ и „Авиаторът“. След леката ми дисекция преминавам към трите филма, които подбрах за проекта, а ето и първият от тях…
Вълкът от Уол Стрийт е биографичен разказ, екранизация по едноименната книга, за живота и работата на фондовия пазар на борсовия брокер Джордан Белфърт (Леонардо ди Каприо). От идването в Голямата ябълка и стремителната кариера нагоре, през животът в лукс и изкушения до финансовия и морален колапс, филмът проследява забързания път на главния герой като ни прави свидетели както на най-бляскавите му моменти, така и на най-упадъчните.
Режисьор на филма е не кой да е Мартин Скорсезе (Добри приятели), а тандемът му с Лео е често срещан на големия екран и включва заглавия като „От другата страна“, „Злокобен остров“, „Авиаторът“ и „Бандите на Ню Йорк“. Признавам си, че имаше един период, в който като чуех Скорсезе веднага го свързвах с Лео, бяха неразделни. Смело заявявам, че „Вълкът от Уол Стрийт“ е едно, ако не и най, успешното им сътрудничество. Ритъмът на двамата е в синхрон, не знам камерата ли води актьора или Лео го повлича след себе си и благодарение на тяхната екипност и близост Скорсезе успява да е винаги там, където трябва. Самият Белфърт е сценарист, а в работата му помага Терънс Уинтър, един от продуцентите на хитовия сериал „Семейство Сопрано“.
Актьорският състав е подбран безупречно. Лео е невероятен в ролята на Джордан. Персонажът е страшно отблъскващ за мен и не съм съгласна с някои от доктрините му, но ди Каприо изпълнява всичко безупречно и е в кожата на Вълка. Разбирам защо, когато Академията пропусна да го награди за това му превъплъщение той беше така намусен и съкрушен и не можа да се зарадва на закъснялото признание, което получи на следващата година. Лео, имаше право – това е една от най-добрите ти роли.
Марго Роби (Отряд „Самоубийци“) е истинска бомба със закъснител. Толкова е чаровна, красива, секси и опасна. Със сигурност прави впечатление. Джона Хил (Внедрени в час) не е от любимите ми актьори, защото играе стереотипно и тук не беше изключение, но предвид персонажа му и покриването от страна на Лео – става. Приятно ми беше да видя и други любими лица като Матю Макконахи (Истински детектив), Кайл Чандлър (Утрешен вестник) и Роб Райнър (Пълна лудница).
Вълкът от Уол Стрийт е интересен, динамичен, увличащ и хубав филм за един кофти герой. Джордан има характеристики, които винаги съм намирала за отблъскващи, но пък изигран от Лео е направо симпатичен. Малко мошеник, малко гений и малко пропаднал тип, той е комбинация от различни елементи, които го правят идеален за Големия Лош вълк от приказките. Музиката е хубава, има страхотни сцени, диалозите са живи, имаше моменти, на които ситуациите ми бяха направо смешни, надявам се някои аспекти от живота на Джордан да са хиперболизирани, но и да не са – не е моя работа. Това не е филм за дълбоката промяна у хората или за признаване на грешките в живота, може би до някаква степен е самопризнание, но не е търсене на изкупление. Сякаш главният герой се опитваше да очертае причините, които водеха до неговото прецакване, за да не ги повтори, а не защото намираше някаква аморалност в поведението и действията си. Животът е такъв, какъвто е и хората са такива, каквито са, в това е чара на лентата.
Препоръчвам Вълкът от Уол Стрийт на всеки, който е пропуснал да го гледа, не само защото филмът като такъв си заслужава, но и за да види прекрасната игра на Лео.
cinemasistars.com 