ABC Actors – Леонардо ди Каприо / Leonardo DiCaprio

Оценка в IMDB: 8.1

Оценка в Rotten Tomatoes: 68% (критика) vs. 76% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

екранизация по едноименен роман

Вълкът от Уол Стрийт ми показа как да хвърлям банкноти като салфетки и да мечтая за допълнителен адреналин под формата на релси. Разбира се, не само това бяха изводите ми от филма, но все пак исках да видя Лео в различна роля, в нещо наелектризиращо, в трилър, например. Успях да открия такъв, който не съм гледала. Заредих се пред екрана, с бира в ръка и в топлите часове на нощта се понесох към „Злокобния остров“. Половинката също е доволен, защото заради проекта му причинявам не малко драми и тежки сюжети, така че психологически трилър му се струва като гигантски захарен памук на фона на останалите ленти.

Четвъртият дует между Лео и Скорсезе отвежда зрителите на един остров, от който няма измъкване и на който се помещава една доста плашеща лудница. Годината е 1954 г. и двама шерифи – Теди Даниелс (Леонардо ди Каприо) и Чък (Марк Рафало, „Животът ми без мен“) пристигат на това гадно място, тъй като се е случил инцидент – въпреки строгите мерки за сигурност и отдалечеността от сушата – една затворничка – Рейчъл Соландо (Емили Мортимър, „Транссибирски“), е избягала. Теди и Чък разследват случая и по време на търсенето си опознават персонала, пациентите и мрачният остров.

Началото на филма е леко напрягащо, но не в приятния смисъл на думата. Като цяло саундтракът е ужасен и дразнещ, но през първите минути дори се чудех дали да не спра да гледам филма. На екрана се случваха най-обикновени неща – двама шерифи пристигат на остров, но музиката… тя беше сякаш Ханибал Лектър всеки момент ще изскочи зад някое дърво и бавно ще разфасова всеки един от персонажите. Разбира се, това не се случи, но някак зрителят е прекалено пренавит и през по-голямата част от филма очаква именно това. Така че – черна точка за музика, г-н Скорсезе.

„Злокобния остров“ е екранизация по едноименния роман на Денис Лихейн, авторът на „Реката на тайните“. Адаптацията на сценария е на Лета Калогридис, чиято работа не е невероятна добра и тук визирам „Александър“ и „Терминатор – Генезис“. Не съм чела романа и може би ще го направя, защото на моменти сценарият куцаше и се чудя на какво се дължи това – на не добър прочит от страна на Калогридис, или самата книга не е толкова добра, колкото други от същия автор.

Скорсезе е добър режисьор, но трилърите не са най-голямата му сила, според мен. Не казвам, че „Нос страх“ е лош филм, просто този жанр не е стихията му. При „Злокобен остров“ имах този после вкус в устата – заплита се, преплита се, всеки изглежда съмнителен и леко налудничав и накрая – познала съм част от развръзката, което намалява удоволствието.

Актьорският състав е най-доброто попадение във филма. Лео е достоверен Теди и изпълнението му е отлично. Останалите от екипа са страхотни имена като се започне от Марк Ръфало, който е изключително талантлив и по мое мнение – недооценен актьор. Участват също така Бен Кингсли, който е психоаналитик, Макс фон Сюдов, който също е лекар, но последовател на друг клон от лечението на наранената психика, Мишел Уилямс е съпругата на Теди, Джон Линч е надзирател на острова. Всяко едно от тези имена е добре подбрано за персонажа си и вдига нивото на филма.

„Злокобния остров“ е един не особено сполучлив психологически трилър. Малко бях разочарована също както, когато гледах „Мементо“. Идеята е добра, навързването става поетапно, но от един момент нататък сякаш целият екип малко или много губи нишката на разказа. Краят беше добър, но не страхотен. Добрият психологически трилър е труден жанр. „Злокобния остров“ не е страхотен като „Седем“ или „Мълчанието на агнетата“, не е и скучен като „Господин Брукс“, слагам го някъде по средата в личната си класация.

Вижте още:

Reversal of Fortune (1990) / Обрат на съдбата

Predestination (2014) / Патрул във времето

Notes on a Scandal (2006) / Записки по един скандал