ABC Actors – Джулиан Мур / Julianne Moore

Оценка в IMDB: 7.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 58% (критика) vs. 74% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5,5/7

Червени коси, лунички, огромни очи и поглед, който приковава зрителя, Джулиън Мур е не само красива и изтънчена жена, но и много талантлива актриса. Понякога се чудя дали я оценяват достатъчно в кино средите, а и не съм съгласна с повечето класации и статии писани от критици, които величаят само ролите й, в които е „леко“ тра-ла-ла, гола или и двете. Джулиън се снима в широк спектър филми – романтични комедии, черни комедии, драми, трилъри, екшъни,  утопии. Трудно може да я пропусне човек, защото независимо колко малка е ролята й, камерата обича мис Мур и тя знае как да прави силно впечатление. Сред любимите ми филми с нейно участие са: „Часовете“, „Магнолия“, „9 месеца“, „Закони на привличането“, „Местни новини“, „Краят на аферата“, „Идеалният мъж“ и „Големият Лебовски“. Извън топ листата са ми „Ханибал“, „Децата на хората“ и „Дон Джон“. По средата поставям „Игрите на глада“, „Изгубеният свят: Джурасик парк“ и „Kingsmen 2“.

Въпреки не малкото нейни филми, които съм изгледала, пропуски има и проектът е чудесен начин да ги запълня. Преглеждайки програмата на Нетфликс попаднах на Победителят от Дефайънс, Охайо – сравнително нова лента, екранизация по роман и история за реален човек. Стори ми се любопитно и ето как вчера запълних по чудесен начин своята вечер.

Действието в Победителят от Дефайънс, Охайо  се развива в края на 50-те – началото на 60-те години в САЩ. Време, в което мнозинството омъжени жени са доживотни домакини, винаги усмихнати и никога не противоречащи на своите половинки. Такава е и Евелин Райън, майка на 10 деца, омъжена за алкохолизирания Кели (Уди Харелдсън, „Белите не могат да скачат“), който би изпил и парите, които няма. Съпругът не може да осигури стабилен живот на семейството си. За щастие Евелин е находчива и е открила чудесен начин да запълва не само семейния бюджет, но и да осигурява материални придобивки за голямата фамилия – конкурси за реклами. Децата растат, Кели обръща бутилка след бутилка, а Евелин е винаги въоръжена със своя оптимизъм, химикалка и тетрадка, които й трябват, за да съчини римите, които ще крепят нейния дом.

Това не е женски филм, но е изграден върху вярата в силата и интелекта на нежните половинки. Няма сълзливи сцени, сладникави реплики или женски разговори. Макар и затворена в стереотипа на съвремието си, захвърлила мечтите за кариера, пътешествия и богатства, героинята на Мур се опитва да оцени това, което има всеки миг. Тя се на добрините, които й се случват и преглъща горчилката на живота.

Книгата, вдъхновила екранизацията е дело на една от дъщерите на Евелин Райън – Тери Райън, която във филма е тийнейджър. За мен нейната история е любовно обяснение от страна на дъщеря към майка й, в което има много топлота и благодарност за всичко, което е направила за семейството. Режисьор на лентата е Джейн Андерсън и това е първият й филм зад камера извън сферата на телевизионния екран. Андерсън е прекрасен разказвач, доказателство за което са „Съпругата“ и „Момчетата от Медисън авеню“. Богатството на въображението й е разкрито по чудесен начин в Победителят от Дефайънс, Охайо. Филмът е сниман нестандартно и си личи, че Андерсън е изпитвала удоволствие при направата му. Има забавни решения за представяне на някои моменти от сюжета, а част от сцените са просто прекрасни. Любимият ми кадър е краят на филма, когато настоящето и миналото се срещат по един деликатен и нежен начин, обединени от една пишеща машина на стълбите пред родната къща.

Джулиън Мур е страхотна в своето изпълнение. Реално се усеща борбата на героинята й да потиска своите чувства, слагайки маската на добра и лъчезарна съпруга. Мур за пореден път играе силна жена, която намира начин да изяви себе си и интелекта си в онези години. Това е  време, когато дори да притежава средствата за собствен дом, когато е омъжена жената е безгласна буква и само мъжът подписва всичко. Уди Харелдсън е идеалният избор за Кели. Болестта на алкохолизма, приливите и отливите между бутилките, са представени много истински. Не мога да излъжа, че зрителите биха се влюбили в Кели, но може би поне част от тях ще го съжалят.

Победителят от Дефайънс, Охайо е хубав и до някаква степен положителен филм, въпреки реалните трудности, засегнати в него. Не знаех, че в САЩ е имало практика домакини да съчиняват реклами за домакини – мисля, че е гениално и не знам защо е отпаднало. Ще ми се и аз да можех така да допълвам липсите.

Когато гледах филма си помислих, че е хубаво, че тези консервативни времена са зад гърба ни и дано новата форма на феминизъм не доведе до обратен ефект и не ни върне там. Сексизмът не е изличен с магическа пръчка и продължава да витае в модерното общество, но все пак сега жените имат избор и възможности, които са били химери за дами като Евелин. Възхищавам се на героинята на Мур за нейното спокойствие и неотлъчна усмивка, определено има какво да се научи от предходните поколения.

Пътешествието ми във филмографията на Джулиън Мур продължава с пълна пара и нямам търпение за следващото заглавие! 😊

Вижте още:

The Wolf of Wall Street (2013) / Вълкът от Уол Стрийт

The Big Lebowski (1998) / Големият Лебовски

The Wife (2017) / Съпругата