ABC Actors – Джулиан Мур / Julianne Moore
Оценка в IMDB: 7.5
Оценка в Rotten Tomatoes: 85% (критика) vs. 85% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
Как бихте се почувствали ако не можете да се сетите за адреса си, името на детето си или какво искахте да направите преди 5 минути? Плашещите въпроси имат общ корен и неговото име е Алцхаймер. Болестта е открита за първи път в началото на ХХ в., но с всяка следваща година броят на болните от нея се увеличава и прогнозите за бъдещето не са розови. Въпросите свързани с Алцхаймер вълнуват и Лиса Генова, известен невролог и писател с български корени, а личната история на баба й я провокира да ги въплъти в роман – така се ражда „Все още Алис“.
Едноименният филм от 2014 г. е екранизация по книгата. Историята ни запознава с Алис (Джулиън Мур), щастливо омъжена за Джон (Алек Болдуин, „На лов за Червения октомври“), майка на 3 деца и известен професор по лингвистика от Калифорнийския университет. Животът й е прекрасен, докато един ден не я диагностицират с болестта Алцхаймер. Всичко се завърта в една ужасна спирала и минута след минута на екрана виждаме как един човек губи спомените си, връзката си с реалността, а може би и себе си в една неравна битка.
Режисьори на филма са Ричард Глацър и Уош Уестморленд (Колет), тандем, който по принцип обича да работи заедно като обикновено първият е сценарист, а вторият режисьор на съвместните им проекти. Този път и двамата не само застават заедно зад камера, но са и сценаристи на филма. И са свършили повече от чудесна работа. Благодарение на своя синхрон, подход към актьорите и отношение към детайлите, Глацър и Уестморленд успяват да повлекат зрителя и да го направят съпричастен на историята на Алис. Всичко сякаш се случва много бързо, но и не точно, обърнато е внимание и какви чисто физически промени настъпват както у самата героиня, така и в обкръжаващата я среда.
Актьорският състав е добър, а неговият двигател е прекрасното изпълнение на Джулиън Мур. Наградите, с които беше отличена за това си превъплъщение, сред които и Оскар, са напълно заслужени. Драматизмът и искреността, които влага правят от героинята й пълнокръвен образ. Тя е Алис, която се страхува, отчайва, но е и Алис, която намира сили да се смее и да се бори. От останалите актьори за мен най-слабо беше изпълнението на Кристен Стюарт (Здрач) и го казвам със съжаление, защото героинята й – Лидия, която е най-малката дъщеря на Алис, е много важна за действието и е заредена със силен емоционален заряд. Стюард както обикновено беше вдървена и някак студена и то в толкова деликатен сюжет.
„Все още Алис“ е тежък в емоционално отношение филм. Няма заблуди, няма розови балони и захаросани моменти. Камерата нахлува в живота на Алис и ни показва една сурова истина. Стъпките на болестта – диагностициране, приемане, учене за живеене, реакциите на хората около нас, промените, които настъпват. Една от най-силните сцени е едно слово, което главната героиня държи и което силно ме разчувства. Всичко показано на екрана е страшно именно, защото е достоверно и защото е писано от човек, който е наясно както със самата болест, така и с проявленията й.
От една страна се радвам, че изгледах „Все още Алис“ и успях да се насладя на силното изпълнение на Джулиън Мур. От друга страна се чувствам емоционално натоварена, затова препоръчвам ако да го гледате, но да сте в съответното разположение на духа. За някои филми трябва настройка и този е един от тях. Продължавам нататък с последния филм с мис Мур в проекта и очаквам пак да се насладя на нейната игра.
cinemasistars.com 